Класна стая BG: Какви са днешните ученици?

Децата, които постъпват в българските училища днес са по-различни от тези, които обучавахме преди 10-15 години, разказа пред БТА Кина Котларска, учител по история и френски език с близо 30-годишен стаж.

Тя е автор на учебници и помагала за средното образование, носител на множество национални награди и отличия. Завършила е ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий", специализирала е във Франция. В момента е директор на едно от най-големите училища във Велико Търново.

По нейно мнение учениците днес са изключително прагматични деца, които преценяват много точно усилията си. Те не са склонни да влагат повече усилия, отколкото са преценили за необходимо. Това, което може да мотивира днешните ученици е възможността да получат оценка, с която ще влязат в съответен университет или предпочитано училище.

“Съвременните ученици уважават учителския авторитет, но тяхното разбиране не е повлияно от възрастта на учителите. За тях най-авторитетни са учителите, които са добри специалисти по предмета, който преподават и които работят от душа и от сърце“, смята преподавателят.

Днешните деца са много чувствителни на тема справедливост и обичат стабилността

Днешните деца са много чувствителни на тема справедливост, затова ценят учителите, които не ги мерят с "еднакъв аршин". За учениците е важно да знаят, че при такъв учител ще получат оценката, която заслужават, без да бъдат категоризирани априорно, като слаби, средни или отличници. Децата обичат стабилността.Те не се противят на забраните, ако разбират защо те са необходими и ако тези забрани са константа, споделя опита си преподавателят.

"Няма лоши деца, има лоши възрастни", твърди Котларска.

Тя прогнозира, че за учителите сложните ситуации ще стават все повече и все по-трудни, затова според нея е важно в тази професия да влизат сърцати хора, които искат да я упражняват. Според нея две са причините за тази тенденция.

Родителите и учителите не са от двете страни на барикадата, а от едната

Родителите и учителите не са от двете страни на барикадата. Напротив те са от една страна, затова в училища, където родителите и учителите са съмишленици - проблемите се решават. Целта е детето да бъде добре обучено, добре възпитано и да му се дадат условията да развие максимума от своя капацитет, подчерта Котларска.

Липсата на внимание към детето в първите години се отразява зле на неговите резултати в първите класове на училището.

„До шест години в детето вече са заложени моралните ценности, поведенческите стереотипи, които формират матрицата, върху която то ще се развива. Нашата възможност за влияние е не повече от 30 процента“, допълни преподавателят.

На въпрос какво може да направят родителите и учителите за да може следващите генерации да формират общество без агресия и с повече доброта, тя отговори, че за радост, напоследък се наблюдава положителна тенденция.

„Родителите на децата, които сега са на възраст между 5 и 8 години гледат на нещата по-различно отколкото родителите, чийто деца в момента са на 15 години. Тази разлика е положителна“, смята Котларска.

Според нея тази генерация родители е наясно, че не всички материални капризи на децата трябва да бъдат удовлетворени, а е много по-важно детето да бъде емоционално задоволено. Това се случва, когато родителят има повече време да общува и съпреживява с детето. Родителите са загрижени за образованието на децата си и са готови да правят жертви в това отношение, каза тя.

Българските учители и ученици трябва да бъдат поощрявани и подкрепяни

Според преподавателя самите деца влизат в училище с по-ясни категории за доброто и лошото и защо едно им харесва, а друго - не. Все повече родители търсят извънкласни дейности и съдействат те да бъдат разкривани в рамките на училището дори.

Проблемът с агресията сред младите хора е генерален, дори цивилизационен. Той съществува в редица развити и модерни западни общества, каза Котларска.

"Затова е важно да се направят изводи и този път да се поучим не от собствените си грешки, а от пътя изминат от другите държави при решаването им", посочи тя. Котларска е убедена, че за да стане това въпросът трябва да се дебатира, но да се дебатира умно и постоянно.

Тя подчерта, че е важно в медиите освен ужасните или нелицеприятни за обществото случки, да се показват и да се представят и добрите примери. Трябва повече да се говори за успехите и завоюваните престижни места както на отделни ученици, така и на цели училища, отбеляза експертът.

„Българските учители и ученици трябва да бъдат поощрявани и подкрепяни от цялото общество в усилията си да се развиват, а не да бъдат абсолютизирани, като част от негативните новини или клишетата“, смята Кина Котларска.