Ветеранка на 94 със 17 ордена: Никога няма да забравя кървавия сняг!

Лидия Осипова празнува 9 май с правнуците в България
9 май 2018 14:15, Елка Василева
251

Снимка: БТА

С правнуците ми в София ще отбележим 9 май - Деня на победата над фашизма, каза в интервю за БТА 94-годишната Лидия Александровна Осипова, ветеран от Великата Отечествена война. Родена е през 1924 година. На 17 години отива на фронта като медицинска сестра. Победата я сварва на дежурството във Военно-полевата болница.

На ревера на Лидия Александровна са окачени 17 ордена и медала.

За ролята на жените във войната разказва, че без тяхната помощ би било немислимо. "Жените спасяваха, помагаха, чакаха - едни се трудеха в тила, други на фронта", допълва Лидия Александровна Осипова.

Лидия Александровна, какво Ви доведе в България? Как ще отбележите 9 май?

Дъщеря ми се омъжи за българин. И ето ме вече повече от двадесет години съм тук, в слънчева България.

Първо днес ще се съберем с другите ветерани и с нашите български приятели в Дома на Москва. Вече съм много възрастна, карам 95 години и нямам сили да отида до паметника на Съветската Армия да положа цветя. Но след като отпразнуваме със съратниците, ще се прибера у дома, където ме чакат вече правнуците, с които всяка година отбелязваме този изключителен за мен, за нас, ден. За мен 9 май е "празник със сълзи на очи".

Лидия Александровна, на колко години бяхте, когато започна войната?

Бях на 17 години, тъкмо завърших 9-ти клас. Живеех със семейството си в покрайнините на Москва, в Архангелское. Бяхме се събрали цялото семейство вкъщи, когато чухме новината по радиото в 12 часа на обяд. Първоначално не я възприехме насериозно, докато съобщението не се преповтори няколко пъти. Хората се засуетиха. Настъпи паника. Беше истина - война. Излязохме на площада. Жените плачеха, защото знаеха, че ще изпращат синовете и мъжете си. Мъжете се държаха както подобава по-мъжки.

Какво беше първото Ви усещане след като чухте новината?

След като премина суетата, настъпи сериозната реакция. Всеки от нас мислеше единствено как и с какви средства да защити Родината. Нямахме други мисли и подбуди, единствено тази - да защитим Родината от врага.

Как започна всичко? Къде служихте?

Първоначално, ние, по-младите дежурихме на покривите на домовете, след което от комсомола ни разпределиха на трудовия фронт. Първата ни задача беше да копаем окопите. 17-годишните не ни взимаха в армията, защото не сме пълнолетни.

Разпределяха ни на трудовия фронт, където изкарах малко повече от половин година.

След това се записах на курсове за медицинска сестра. Много търсена професия за момичетата по време на войната. Но през декември 1941 г. започнаха битките под Москва. Тогава се записах като доброволец на фронта. Зарязах курсовете за медицински сестри и отидох директно на фронтовата линия да помагам с каквото мога. Нямаше време в такъв момент за учене.

Животът те учи, всеки ден на бойното поле практикувах знанията, които успях да получа в медицинското училище. По онова време имах две приятелки, с които бяхме неразделни. Едната обаче успя да завърши медицинските курсове и взе направление за дивизията до град Истра. С другата си приятелка отидохме във Военния Комитет и започнахме да им се молим да ни вземат и нас. Но те категорично отказваха, без да сме завършили курса за медицински сестри. Тогава решихме на своя глава да тръгнем с приятелката ни, която имаше законно разпределение за фронта до град Истра. Нея я взеха веднага. А ние двете с другата ми приятелка отидохме при началника на щаба и му се примолихме. Изгаряхме от желание да сме във фронтовите редици и да помагаме на ранените, но и тук ни отказаха заради това, че сме под 18-годишна възраст.

Началникът на щаба нареди да ни нахранят и на другия ден да ни върнат обратно в къщи. Дадоха ни да хапнем и ни заведоха да пренощуваме в землянката. Рано сутринта, преди изгрев, започна щурмът по освобождаване на град Истра. Забравиха ни в землянката. Всички се втурнаха на бойното поле. Когато свърши сражението, излязохме от землянката и какво да видим - снегът беше почервенял от кръвта на убитите и ранените. А на бойното поле млади момичета като нас на 17-18 години превързват ранените и им оказват помощ. Когато видяхме тази кошмарна картина не можехме да стоим и да гледаме - втурнахме се да превързваме ранените. Най-накрая началник щабът склони и ни остави в дивизията. Работихме като санитарни инструктори. Не след дълго ни разпределиха вече официално в полка на Втори Белоруски фронт - Волоколамско направление. Така че първото ми участие на фронтовата линия беше битката за освобождаването на град Истра.

Какво друго си спомняте от тежките военни години?

Студът - зимите бяха невероятно студени. Най-вече зимата на 1941 година. Стъклата се пукаха от студ, пръстите ни премръзваха, не си усещахме стъпалата. С момичетата бяхме много слабички, а ни обличаха с мъжки униформи - топли, но огромни канадки и валенки 40-ти номер. Какво да се прави, нямаше униформи за всички. Снегът беше почти метър. След сраженията тичах с огромните валенки от ранен на ранен. Исках да помогна на всички едновременно, но не можех. Никога няма да забравя кървавия сняг - в началото се паникьосвах, защото не знаех кой е ранен и кой жив. Шокът е страшен, когато побутваш лежащия на земята войник, а той не мърда. Изпитвах страх първоначално, често ръцете ми трепереха и не можех да превържа раните.

Бях всеотдайна на професията си по време на войната. Осъзнавах, че от помощта ми зависи живота на ранения, но след като видех усмивката на лицето му и на мен ми олекваше на душата. Ежедневието от бомбардировки и трупове около мен промени характера ми. Бързо пораснах. От крехко и чувствително момиченце с треперещи ръце и сълзи на очите се превърнах в зряла жена с твърд мъжки характер. Вече не плачех. Помогнах на стотици ранени.

Колко време прекарахте на фронта?

От самото начало на 1941 година до 1945 година. Междувременно успях да завърша курсовете за медицинска сестра и да се дипломирам. По-късно, когато натрупах опит, ме взеха в истинска Военно-полева болница. През декември 1941 година бях тежко ранена. Много добре си спомням датата и никога няма да я забравя - 22 декември 1941 година. Вече бях навършила 18 години и служех във Волоколамското направление на Втори Белоруски фронт. Пренасяхме ранените от Военно-полевата болница в камиони, за да бъдат закарани в тила за последващо лечение. Трябваше да ги съпровождам. Изведнъж започна въздушна тревога. Германските самолети се появиха изневиделица. Бях близо до камиона, в който трябваше да се кача и да отпътувам с ранените. Започна бомбардировката. Беше кошмар, който не мога да опиша с думи. Раниха ме в крака, изгубих съзнание. Раната и травмата бяха много сериозни. Лечението ми продължи два месеца.

Каква беше ролята на момичетата и на жените по време на Великата Отечествена война?

Огромна! Може би не се е забелязвала, като тази на мъжете. Но и без помощта на жените беше немислимо. Жените спасяваха, помагаха, чакаха. Едни се трудиха в тила, други на фронта. Не бих могла да си представя болниците и сраженията без медицинската и сестринската помощ, която се оказваше предимно от жени. А заводите в тила? Производството за фронта беше пълно с жени.

Днес е 9 май - Денят на Победата! Къде ви завари тази дата тогава?

Бях дежурна в болницата, нощна смяна. Беше 8 срещу 9 май. Изведнъж започна стрелба. Помислихме, че са десантчиците. Стрелбата беше доста продължителна и еднаква, малко необичайна. Всъщност се оказа стрелба във въздуха - нашите си направиха салют. После, на сутринта, ни съобщиха, че войната е свършила и е подписан мирният договор. Този ден го чакахме с нетърпение. Вярвахме в него. Вярвахме, чакахме и бяхме убедени, че ще настъпи.


251
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
202
1
 
12
 
! Отговори
бивш студент преди 3 години
Бетовен е починал 110-115 години преди избухването на Втората Световна Война, а надали руснаците са предпочитали да ходят на бойното поле и да се бият за забавление (както и почти цял свят). Така, че хайде с малко повече уважение да се отнасяте към героите, които са се били за родината си... Относно Денят на Европа - дата е свързана с капитулацията на Германия през Втората световна война, който е немислима без загубата на Германия на Източния фронт! Поклон пред героите
201
0
 
14
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
А в Израел ,Девети май е национален празник .
200
8
 
62
 
! Отговори
МАИЛС преди 3 години
Еха колко време сте загубили пред мониторите да обяснявате глупости,хора живота си тече там навън с вас или без вас.Поздрав за тая женичка изнесла на гърба си ужаса на воинатаС Днем Победы!
199
32
 
16
 
! Отговори
Гост преди 3 години
Интересно, тази статия се падна до статията за малката Маджида, която изгубила крака си във войната в Сирия. Едната не може да забрави кървавия сняг, и днес показва своите ордени, а другата тепърва ще търси място в живота, и вече няма краче. Аз лично, предпочитам днес да празнувам Деня на Европа, все пак Бетовен някога е предпочел да пише музика, вместо да стреля по бойните полета).
198
30
 
15
 
! Отговори
до 195 преди 3 години
Това русофилските подлoги сте - гадно племе!Понеже - не сте чували, или чели нещо по-различно от опорните точки на ген.Решетников - го обявявате за лъжа!Йоаким Хофман е немски историк - специализиран във Втората световна, привърженик на тезата за превенция ( предотвратяване ) на войните! А какви са моите убеждения - не е работа на всеки сервилен руски ботуш!
197
9
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
До ГoшуKade sa manerite ti, momche? Kakav ezik darzhish na vazrastna zhena, i to veteran. Maika ti ne te li nauchi? Sramota!
196
25
 
9
 
! Отговори
до 193 преди 3 години
За тебе ветеран....за други колаборант...на най-долните пияни ***!Спести си размишленията за ОФ организацията в клуба на пенсионера!
195
9
 
13
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
До 192Ти от неофашистите ли си? Какъв Гофман, бре? Следвах немски език и бях в Германия няколко пъти, цялата им политика бе да съжаляват и да се извиняват за зверствата на фашизма. Бях много учуден как студентите, родени 30 години след войната се извиняваха пред пълни зали за престъпленията на фашистка Германия. 28 миллиона загинали като резултат на фашистката окупация. А ти рисуваш някакви страшни картинки като от приказките на братя Грим или Хофман.
194
35
 
13
 
! Отговори
Гoшу преди 3 години
"От крехко и чувствително момиченце с треперещи ръце и сълзи на очите се превърнах в зряла жена с твърд мъжки характер."Като ти гледам снимката и на външен вид си го докарала :)
193
12
 
43
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Ето докъде води бездуховност и равнодушие на българите. Вместо да поздравят жената ветеран, те публикуват някакви несвестни и цинични коменти. В Торонто честваха ветераните от целия свят, мина и Безсмъртният полк. Толкова уважение и почит към съветските ветерани в Канада! А в новините показаха американски ветерани летци, които събират средства за да издигнат паметник на съветски летци, с които воювали заедно. Те досега се възхищават на смелостта им. Какво става в България?
192
17
 
8
 
! Отговори
до 191 преди 3 години
Ти кьорав ли си?Или само т....п!Иохаим Гофман, на основе документов, называет фамилии главных лиц, виновных или причастных к таким преступлениям: это маршал Жуков, генералы: Телегин, Казаков, Руденко, Малинин, Черняховский, Хохлов, Разбийцев, Глаголев, Карпенко
191
19
 
16
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
До ЧА ОсеменителиДисциплината в съветската армия бе много строга. Сталин държал строго войските си. Имало случаи съветски войници да бъдат разстрелвани пред строя в Берлин и Виена за мародерство за ден до Деня на Победата. Откъде намирате такава информация, от УПА? Или това идва от болната ви фантазия? Ветераните са живи още, те ще ви разкажат как е било. Срам ми е за българите!
190
8
 
14
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Полка на Жуков е насечен от Унгарски хусарски полк остатъците от него са довършени месец по късно от рота на 3 конен бг полк . Не е ясно къде полу некъдърния касапин е ранен в биографията си естествено премълчава почти всичко и няма точни места и дати .Налимен е само бойният дневника на драгунския полк но там поимено драгуните не се споменават все пак
189
22
 
38
 
! Отговори
Русофил комунист преди 3 години
Честит ден на Победата! Да живее Русия!!!
188
17
 
32
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
09.05.! День Победы! Честит Ден на Победата! Да живее Русия! Да живее България!
187
20
 
13
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Жуков и той един джендър през ПСВ е бил фелтфебел в драгунски полк .Изяжда една сабя през фурашката и е тежко ранен дезертира от болницата при червените .... Между другото точно на РОМЪНСКИЯ фронт възможно дори да е българска или унгарска последното по вероятно
186
17
 
11
 
! Отговори
ЧА Осеменители преди 3 години
В целом же, почти весь советский генералитет в Восточной Германии был причастен к половым преступлениям в особо тяжкой форме: это изнасилования детей, изнасилования с насилием и причинением увечий (отрезание грудей, истязания над женскими половыми органами всякими предметами, выкалывание глаз, отрезание языка, прибивание гвоздями и пр.) и последующее убийство жертв. Иохаим Гофман, на основе документов, называет фамилии главных лиц, виновных или причастных к таким преступлениям: это маршал Жуков, генералы: Телегин, Казаков, Руденко, Малинин, Черняховский, Хохлов, Разбийцев, Глаголев, Карпенко
185
15
 
19
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
За "подвизите на РККА в България можем да прочетем и в писмото на другаря Георги Димитров до Сталин". Човекът се е принудил лично да моли Бащата на народите да озапти войската. Така че какво точно празнуваме ние българите днес, господа?
184
16
 
11
 
! Отговори
Циник преди 3 години
В Западной Беларуси и Западной Украине зверства освободителей нарастали, еще более в странах Прибалтики, в Венгрии, БОЛГАРИИ, Румынии и Югославии, где акты насилия против местного населения приняли ужасающие масштабы. Но полный террор наступил на территории Польши. Там начались массовые изнасилования польских женщин и девочек, а руководство войсками, которое негативно относилось к полякам, закрывало на это глаза.
183
11
 
17
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Респект към всички обикновени войници и цивилни граждани от всякакви националности, износили войната на гърба си!Русия обаче все още отказва да поеме всякаква отговорност по отношение на започването на войната, твърдейки и днес, че Хитлер всичко сам е забъркал, а Русия не е имала никаква представа. Това определено помрачава днешния празник.