Как трябва да реагира Русия в случай на „външно нахлуване в Крим“ - радио „Говорит Москва“ проведе анкета неотдавна, като зададе този въпрос на слушателите си. Мнозинството от анкетираните избраха варианта за силов отговор. А 25% пък направо се обявиха за използване на ядрено оръжие срещу агресора. Тях не ги смути, че евентуален локален конфликт лесно може да прерасне в поредната световна война, която да унищожи всичко, което днес представлява нашият живот.

Нима руснаците са готови за война? За какво си мислят руснаците, слушайки безкрайните потоци от патриотични излияния по телевизиите? На тези и други въпроси на Лента.ру отговори Владимир Петухов - ръководител на Центъра по комплексни социални изследвания на Института по социология към Руската академия на науките.

Искат ли руснаците война?

В страна, която в историята си е преживяла толкова сътресения, изгубила е милиони живота, хората не може да желаят война.

Кои са тогава онези 25% от анкетата?

Такива хора винаги е имало и вероятно ще има. Винаги ще има определени групи граждани, по правило – не многобройни, готови винаги да натупат всички по задника, без да се замислят за последиците.

Те ли са измислили лозунга „Взехме Крим – ще вземем и Киев“?

Тези настроения имат емоционален контекст. Всъщност, съдейки по анкетите, руснаците започват да се уморяват и от събитията в Украйна, и от проблемите, които възникват заради тях. И от това, че Русия е въвлечена във всички тези проблеми. Все по-често се чуват мнения, че е време всичко това да приключва и вниманието да се пренасочи към вътрешните политически и икономически въпроси.

Да, руснаците подкрепят присъединяването на Крим, това е без съмнение. Но това изобщо не означава засилване на руския империализъм. Ще кажа нещо повече. Наблюдаваме ръст на изолационистките настроения: трябва да се занимаваме повече със собствената си страна, а не с това, което се случва извън нея.

Мобилизационният потенциал не може да се поддържа дълго време. За известно време хората може да бъдат сплотени около патриотичната идея. Но когато човек влиза в аптеката и вижда, че лекарствата, които вчера са стрували 130 рубли, днес струват 700 рубли, за патриотизъм той си мисли на последно място.

Изобщо е неправилно да се допуска такова противопоставяне: или обичаш страната си и си готов да пожертваш всичко, да се откажеш от всичко, или си абсолютен егоист и гледайки от своя еснафски свят, не те е грижа за съдбата на родината. Това е невярна алтернатива. При повечето хора се съчетават едното и другото. Хората наистина обичат страната си и вече не се срамуват от нея, както това беше в началото на 90-те години. Главно благодарение на това, че през тези години те са увеличили своя материален и социален капитал. Пред тях се откриха нови възможности: да учат, да пътешестват, да купуват вещи за продължителна употреба. Трудно е да се откажеш от това и хората не разбират защо трябва отново да се лишават от всичко, за да доказват любовта си към родината.

А ако утре свикат сбор? Готови ли са руските граждани да защитават отечеството си с оръжие в ръце?

Около 53% заявяват, че хипотетично са готови. Този показател е средният за Европа и малко по-малък от САЩ /59%/. Но тези анкети са проведени през 2011 г. и ситуацията тогава беше различна. Възможно е днес данните да са различни.

Желаещите ще са повече ли?

Не е сигурно. Проведохме изследване, свързано с протестните настроения.

Оказа се, че във времена на благополучие заявената готовност да се протестира е по-висока, отколкото във време на криза. Лесно е да заявиш, че си готов да излезеш на площада, когато всичко е добре и такъв протест не е нужен. А ако ситуацията се нажежава и хипотетичната възможност се превръща в реална, желаещите стават по-малко.

Тук, както се казва, всеки е сам за себе си и всеки сам да се спасява. След фалита през 1998 г. протестните настроения рязка спаднаха. А последният пик на протестната активност беше през успешните 2011-2012 г. Така е и с войната. Докато всичко е спокойно, желаещите са много, но когато се стигне до действие, желанието може и да намалее. Та тук става дума за готовността да умреш. Вече не хипотетично, а напълно реално.

Но държавната пропаганда с всички сили поддържа патриотичния плам, убеждавайки ни всекидневно, че отечеството е в опасност.

Поддържа, това е вярно. Не бих надценявал нейните възможности. Пропагандата не може да промени полярността на настроенията. Тя наистина влияе на настроенията и ние виждаме това от анкетите. Но за да бъде ефективна, пропагандата трябва да се осланя на някакви базови светогледни конструкции. Тя трябва да се базира на настроения, които са адекватни на основното пропагандно послание. Хората наистина подкрепят позицията на Русия за Украйна. Но не защото така каза депутатът Железняк, а защото хората по принцип имат такива възгледи. По телевизора само им съобщиха, че техните възгледи съвпадат с позицията на държавата.

А ако не съвпадат?

Ако пропагандата противоречи на настроенията на обществото, тя е безсилна. Можем да си спомним как през 1989 г. преминаха изборите за депутати на СССР. Тогава едва ли не всеки ден централната телевизия разказваше какъв негодник е Елцин. Но хората не мислеха така. В крайна сметка той получи, ако паметта не ми изневерява, над 70% /91,5% - заб. на Лента.ру/ от гласовете. Засега е очевидно, че всичко, което се показва по телевизиите, някак си съответства на настроенията на хората.

Но съобщенията за събитията в Украйна вече не предизвикат онзи интерес, който съществуваше преди година, когато всички се бяха залепили за екрана на телевизора.

Усеща се умора и нараства желанието всичко това да бъде прекратено. Руското общество като цяло не е радикално, не е твърдо. То е преживяло толкова войни, революции и кризи, затова на генетично ниво в него има стремеж към стабилност. Една от основните причини за високата подкрепа за Путин е точно това, че той осигури стабилност. Осигури на хората възможност поне 10 години да поживеят в спокойна страна.

Не можем обаче да отричаме, че в обществото има реваншистки настроения, а някои проучвания дори регистрират ръст при тях.

Тук имаме работа с подмяна на смисъла. Явлението е много разпространено в последно време. Много социолози питат анкетираните дали биха искали да видят Русия велика, силна, мощна държава, която има авторитет в света и т.н. И огромното мнозинство от руснаците – това показват практически всички изследвания, включително и нашите – смятат, че тази цел е една от най-важните и съществените.

Проблемът обаче е в това, че под стремеж към величие на своята държава много колеги подразбират ръст на експанзионистичните настроения. Когато започнем да навлизаме по-задълбочено в това, което руснаците влагат в понятието „велика, силна държава“, се установява, че става дума не толкова за външните компоненти на величието, колкото за решаване на насъщните вътрешни проблеми. Това е преди всичко ръст на благосъстоянието на гражданите, развитие на икономиката, подобряване на морално-нравствения климат. И едва след това укрепване на външната сигурност и силни въоръжени сили.

Но мнозинството от руснаците подкрепят външнополитическия курс на Русия. Доста твърд, трябва да се каже.

Да, над 70% подкрепят външната политика на Путин, отчитайки нейната твърдост. В същото време обаче над 60% се опасяват, че по-нататъшно засилване на тази тенденция ще доведе до пълноценна студена война и това ще се отрази на всекидневния живот на гражданите. Като цяло вече се отразява.

За първи път в постсъветската история руснаците започнаха да разбират връзката между външните и вътрешните фактори. Появи се съзнанието, че Русия не е Съветският съюз и не е възможно съществуване в изолация от света. Всичко, което се случва извън пределите на страната, се отразява не само на някаква абстрактна икономика, но и на дебелината на портфейла на гражданите.

Величието на страната струва прекалено скъпо на руснаците?

Засега не съвсем. Подкрепата е доста голяма и руснаците като преди са готови на някои жертви заради величието на страната и защитата на нейните интереси. Например да се откажат от вносните стоки, да намалят пътуванията си в чужбина и дори да спрат да използват банкови карти от международните платежни системи. Но когато стане дума за реално „затягане на колана“ под формата на евентуално замразяване на заплатите и пенсиите, увеличаване на данъците, то 80% заявяват, че не са съгласни на това. Мисля, че и отношението към войната е някъде там.

Никой не иска да изгуби това и отново да премине в зоната на турбулентност. 

Както казах, хората се научиха да правят взаимовръзка между външните и вътрешните фактори. Те започват да разбират с какво ги заплашва ескалацията на този конфликт и грешат онези, които смятат, че хората са готови да подкрепят някакви твърди радикални стъпки. Още повече да провокират властта към това.

И все пак такива хора има.

Естествено, има. Но те са малко. Да желае война може само човек с много екзотични възгледи. Човек, който няма нито роднини, нито близки. Винаги има някакви маргинални групи, които са готови да разрушат целия свят заради някаква безумна идея. За тях е по-добре да разговаряте със специалист с друг профил. Ние все пак работим с нормални хора, говорим за мнозинството от руснаците. Сред тях такива няма.