Здравият разум казва, че ако си позволи да използва ядрени оръжия, Северна Корея ще извърши самоубийство. Вслушайте се обаче в онова, което експертите по (военно) възпиране наричат "теория на победата".

Мнозина, които са изследвали как "работят" ядрените стратегии, допускат, че Северна Корея може да доведе ескалацията до ядрена война и все пак да оцелее. Ракетният опит във вторник отново показва, че тя вероятно се подготвя да извърши именно това - но само ако бъде притисната в ъгъла, пише Асошиейтед прес.

Всяка изстреляна от севернокорейския лидер Ким Чен Ун ракета има висока цена. Запасите на Северна Корея не са неограничени и производството (на тези ракети) не е нито лесно, нито евтино. Така че когато Ким нареди на своите стратегически сили поредното изстрелване, спокойно може да се каже, че това е добре преценен ход за постигане на максимален политически, технически и изпитателен ефект.

Изстрелването във вторник на балистична ракета над Япония към откритите пространства на Тихия океан въпреки предупрежденията на САЩ и техните съюзници е нагледен пример.

Зад всяко изстрелване има солидна стратегия. Ето каква е тя от гледната точка на Ким.

Как Северът може да оцелее

Северна Корея никога не е намеквала, че би използвала ядрени оръжия за удар срещу САЩ или техните съюзници без съвършено никаква причина. Но както и Вашингтон, тя винаги заявява открито, че ако някога бъде нападната или ако има причина да смята, че срещу нея предстои атака, тя има право на ответен или дори на изпреварващ първи удар.

Това, което би я накарало да "натисне спусъка", може да е необичайно движение на войски в Южна Корея, подозрителна активност в американските бази в Япония, или - както Пхенян неотдавна предупреди - прелитания край нейното въздушно пространство на американски бомбардировачи В-1В, излетели от базата на остров Гуам.

Ако Ким прецени, че някое от изброените неща говори за предстояща атака, един от стратегическите варианти на Северна Корея ще бъде незабавно да вземе на прицел американските бази в Япония. Още по-силов отговор би била атака срещу японски град, като например Токио, макар че това вероятно няма да е необходимо, защото на такъв етап целта на Пхенян ще бъде да отслаби американското военно командване и контрола му над ситуацията. Употреба на ядрено оръжие би изпратила най-мощния сигнал, но химическото оръжие също е алтернатива.

Способността на Северна Корея за последващ удар срещу континенталната територия на САЩ с ракети с ядрен заряд е ключът към оцеляването й при този сценарий. И затова Ким така бърза да усъвършенства своите ракети и да се хвали с тях пред света.

"Причината те да разработят междуконтинентални балистични ракети бе да възпрат ответен американски ядрен удар, защото ако можеш да държиш на прицел американски град или градове, това винаги променя американската преценка за ситуацията", каза Вайпин Наранг, професор по политически науки от Масачузетския технологичен институт и експерт по ядрена стратегия.

"Наистина ли сме готови да изложим на риск Лос Анджелис или Чикаго, за да отвърнем на атака срещу военна база на САЩ в региона? - пита той. - Вероятно не."

Именно на това залага Ким. Ако отговорът наистина е "не", Северна Корея има шанс - макар и твърде мъгляв и рискован - да избегне пълномащабна конвенционална атака от САЩ и да оцелее още един ден.

Използвай ги или ги губиш

Ким не е параноик. Той има основания да се страхува от нападение на САЩ.

Много малко вероятно е Вашингтон едностранно да започне война. Но ако все пак го направи, Северна Корея ще се изправи срещу един много по-силен и по-добре въоръжен противник, способен да пренесе битката точно пред "прага" на Ким.

Успешен първи удар на САЩ може за броени часове или дни да обезсили севернокорейското ръководство или най-малко сериозно да разстрои командната му верига и да унищожи голяма част от бойния потенциал на страната.

Затова Северна Корея има много силен стимул да предприеме бърза ескалация, преди всичко да бъде загубено.

При Ким Ир Сен и Ким Чен Ир - дядото и бащата на сегашния Ким - Северна Корея разчиташе на (мощна) конвенционална артилерия, разположена съвсем близо на север от демилитаризираната зона, за да възпира Вашингтон, разчитайки, че САЩ няма за предприемат никакви действия, които да изложат на риск от атака южнокорейската столица Сеул и които биха довели до огромни човешки загуби и разрушения.

Ким, страхувайки се от "обезглавяващи удари", вкара в това уравнение ракети и ядрени заряди като допълнителна защита. Неговата стратегия е да неутрализира военните варианти на Вашингтон, като държи за заложници и Сеул, и един американски град, а в същото време да укрепва собствената си способност да издържи на първи удар или на масирана ответна поредица от удари.

За тази цел Северна Корея разработва различни видове ракети, които могат да бъдат изстрелвани от сушата или от подводници и да могат лесно да бъдат скривани и транспортирани към затънтени, трудно откриваеми места.

Съвсем логично е да се смята, че страни с големи арсенали е по-малко вероятно да се изправят пред дилемата да ги използват или да ги загубят. Предполага се, че Северна Корея е натрупала арсенал от вероятно няколко десетки ядрени заряди и всяка година го увеличава с още десетина. Това не е никак малко, но според някои анализатори на Ким ще бъдат необходими няколкостотин, за да бъде излекуван от синдрома на "сърбящия пръст на спусъка".

"Стратегията на безумеца"

В средите на експертите по възпиране преднамерената двусмисленост се смята за задължително условие. Но неяснотата може да бъде смъртоносна.

При всяка конфронтация най-добре е опонентът да знае, че има по-добър вариант от "пресичането на линията", но да не знае къде точно минава тази линия. Това налага предпазливост. Неяснотата, от друга страна, подтиква към предприемане на действия за самозащита, мотивирани или от страх, или от прекалена самоувереност.

Изглежда, че именно това прави сега Северна Корея, макар да не е ясно дали мотивът й е страх или арогантност. През последните няколко седмици американският президент Доналд Тръмп обеща "огън, ярост и мощ, каквито светът никога не е виждал", ако Северна Корея си позволи дори да изрече заплаха - нещо, което тя направи почти веднага, без да има големи последствия. Министрите на Тръмп приглушиха тона, но в хода на този процес като че ли заличиха заложените от самите тях "червени линии".

Някои предположиха, че това е умишлена "стратегия на безумеца". Вдъхновен от писанията на Макиавели, президентът Ричард Никсън опита такъв подход срещу Виетнам в края на 1960-те години. Идеята му бе да накара виетнамците и техните комунистически съюзници да си мислят, че Никсън би направил всичко, включително и че би използвал ядрени оръжия, за да приключи войната.

Но ако Тръмп прави същото, той не го прави много добре, каза (цитираният по-горе) Наранг.

Докато обаче правителството на Ким говори в един глас и стои на последователна позиция, което дава тежест на "подхода на безумеца", за Тръмп е сериозен проблем, ако прави такива "безумни" изявления, без те след това да бъдат оттегляни от някой в неговото правителство.

"В един момент (преднамерената) двусмисленост се губи и ние просто изглеждаме неадекватни", отбеляза Наранг. 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase