България разполага с 247 бомбоубежища, колко хора могат да поемат?

Имаме ли достатъчно бомбоубежища, които може да използваме, ако конфликтът в Иран ескалира и в страната ни започнат да падат ракети?

“От 2000 г. съм МВР и за съжаление не са много колективните средства за защита (КСЗ), за които имаме документи за укриване в София”, каза комисар Илия Георгиев, началник отдел "Превантивна дейност" в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението” пред БНР.

Експертът добави, че подобна политика е имало през 70-те и 80-те години на миналия век. Тогава сутерените на сградите и подобен тип съоръжения са се “пригодявали”.

Комисарят посочи, че към момента нормативната уредба, която се прилага за съществуващите КСЗ – бомбоубежища и скривалища при радиация и химическа атака, има недостатъци и трябва да бъде актуализирана. 

Георгиев изнесе професионална лекция за скривалищата, което бе опреснителна информация по задължителния за всички ВУЗ-ове преди 1989 г. предмет ОЗНС - Организация и защита на населението и народното стопанство.

"Бомбоубежище е разговорен термин, но според нормативната уредба, това са колективни средства за защита (КСЗ) и биват скривалища и противорадиационни укрития – защита на населението при въздушно нападение с бойни-отровни вещества, химическа атака и ядрено оръжие. КСЗ са подземните инженерни съоръжения, изпълнени с двойно преназначение – метрополитени, гаражи и подобни, включително, ако са проектирани и предвидени за такава цел", разказа комисар Георгиев. 

Експертът добави, че според състоянието на съоръженията – колко бързо могат да бъдат приведени в готовност са категоризирани в 4 категории.

"Подобен тип съоръжения са предвидени да укрият хората от бойни промишлени отровни вещества и радиоактивни и имат филтърно-вентилационна уредба за пречистване на въздуха, подава се въздух под налягани и има надналягане в скривалището, за да не се пропуска въздух отвън. Другото е свързано с херметизация на съоръжението. В случай на нападение и оръжие това скривалище може да предпази хората от отломки и други щети", обясни комисарят от Националната пожарна.

Комисар Георгиев обобщи, че цялата страна разполага с 247 скривалища, които биха могли да изпълнят предназначението за укриване и в тях могат да се съберат максимум 60 хиляди души. "Не са включени подземни гаражи и метрополитени и други", добави експертът.

Два пъти годишно се проверяват тези съоръжение от Пожарната и се правят предписания на собственика.

"По принцип КСЗ се държат заключени, отговорността за състоянието и поддръжка им е за сметка на собственика - държавно ведомството, община, частник. Въвеждането на хора става по разпореждане на ръководителя на съответния обект. Няма как да стане веднага да влезете, защото сте решили. Подобно въвеждане на хора за укриване изисква подготовка”, обясни комисар Георгиев. 

"В София най-много хора би могло да се поберат в метрополитена, ако отговаря на съответните изисквания, а най-голям брой е около 300 човека в най-голямото скривалище", каза в заключение комисар Георгиев.