Първан Симеонов: Активността расте, възможни са над 3 млн. гласували

Пет формации изглеждат сигурни за влизане в следващото Народно събрание, като още три са близо до прага, сочат последните данни на социологическа агенция "Мяра".

"В момента като че ли, ако изборите бяха вчера, формулата е 5+1+2. 5 сигурни формации в следващото НС - Прогресивна България, ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС и "Възраждане". На самия ръб е БСП-ОЛ, недалече са "Сияние" и МЕЧ", заяви социологът Първан Симеонов в интервю за БНР.

Той подчерта, че става дума за "моментна снимка", като традиционно в последните дни преди изборите стотици хиляди избиратели все още не са взели окончателно решение.

Ръст на активността

По думите на Симеонов се наблюдава тренд на съживяване на избирателната активност.

"Може да се очаква, че 50,7% от имащите право на глас в България ще упражнят правото си на глас. Това означава, че може чувствително да надминем 3 млн. От тях има и 1,7%, които казват, че не подкрепят никого".

Според него по-високата активност може да доведе до разширяване на дистанцията между първия и втория, като тези наблюдения съвпадат и с данни на други социолози.

Дори при влизане на БСП в парламента това би могло да означава над 100 мандата за формацията на Румен Радев, като при запазване на тенденцията е възможно броят им да се доближи до 110, посочи още Симеонов.

Кампанията се променя, но вотът остава непредвидим

Според социолога тонът на кампанията се е променил, макар тя да не е вяла, а просто да протича по различен начин. В последните дни лидерът в класацията е преминал в режим "Излез и гласувай", което е внесло повече острота в посланията му.

Симеонов смята, че Румен Радев има ограничени ходове и основният въпрос е дали ще успее да запази подкрепата си до края.

"Радев няма хора в секциите. Ще трябва да разчита на други партии. Другото е колко честен ще е този вот".

Той отбеляза, че усилията на служебното правителство и новият политически климат след протестите от края на миналата година могат да ограничат купения и зависимия вот.

"Ние хващаме 5,6%, които си признават, че биха гласували срещу пари или друг стимул. Моят опит показва, че назад във времето тези проценти са били много по-големи. Тези 5,6 също са много по-голям дял, защото те са поне по 2. Мнозина няма да си признаят. Кои са тези, които си признават - хора от гетоизирани общности. Това отново поставя въпроса за неравенствата в социалното развитие в България. Има и един малък дял от 7,4%, които не могат да преценят".

Симеонов подчертава още, че "големият въпрос е, че изборите са игра на доверие", а при по-висока активност бариерата за влизане в парламента се покачва, което допълнително затруднява по-малките формации. Според него обществото все по-силно очаква ясна отговорност от политиците, а протестите от последната година продължават да влияят върху политическия дневен ред, макар и вече да отстъпват място на икономическите теми.

Данните са на агенция "Мяра" за Българското национално радио. Изследването е представително за пълнолетното население в България и е реализирано между 4 и 13 април 2026 г., като интервютата са проведени "лице в лице", с таблети, сред 1002 пълнолетни български граждани. Максималната стохастична грешка е ±3,1 при 50% дялове. 1% от цялата извадка (а не от гласуващите) се равнява на близо 54 000 души.