Калфин: Радев е избран да бори олигархията, не да ни отделя от ЕС

Много малко вероятно е геополитическата ориентация на България да се промени на фона на очакванията, че „Прогресивна България“ би могла да управлява самостоятелно, тъй като членството на България в Европейския съюз предполага сериозна обвързаност. Това заяви Ивайло Калфин, бивш министър на външните работи и бивш вицепремиер в предаването "В развитие" с водещ Георги Месробович. 

„Липсата на готовност за компромис, какъвто изисква европейският процес на вземане на решения, не е реалистична. Видяхме какво се случва с политици като Орбан и словашкото правителство - има механизми, които държат страните в рамките на общите решения.“

Калфин не очаква да има реална възможност следващото управление да отклони България от европейските политики.

България и Украйна: възможни сценарии

Калфин подчертава, че подписаното споразумение от служебното правителство с Украйна не може да бъде единствения критерий за отношението на България. Според него бъдещо управление може да заеме по-предпазлива позиция по отношение на подкрепата за Украйна, но това има своята цена:

„Когато участваш в общата европейска политика, имаш инструменти и ползи. Когато заемеш самостоятелна позиция - губиш влияние.“

Като пренебрегван въпрос Калфин подчерта, че малко се говори за българското малцинство в Украйна - за правото на използване на български език и кирилица. Това според него трябва да бъде приоритет.

Риск от изолация по примера на Унгария и Словакия?

Калфин допуска подобен сценарий, но го определя като малко вероятен. „Стоенето встрани от ключови европейски политики няма да мине без последствия. В момент, когато Европа укрепва своята сигурност, би било странно България да не участва в този процес.“

По отношение на Унгария Калфин отбеляза, че Виктор Орбан действително групираше всякакви европейски политики и държавата си понесе последствията. Унгария изостана значително и се изравни с България и Гърция по бедност в ЕС.

„35 милиарда евро бяха замразени. Това показва ясно какви са последствията от конфронтацията с ЕС.“

Калфин очаква по-умерен тон след изборите в България, независимо от предизборната реторика.

„Мелони е пример - често езикът в кампанията е по-остър, а след това идва прагматизмът на управлението.“

Според него българското общество няма да приеме отклонение от европейския път:

„България е избрала европейската си интеграция и мисля, че Румен Радев не беше избран, за да отдели България от този път. Той беше избран, за да се пребори с олигархията и самозабравилите се държавници в България“.

Ако Радев се опита да извади България от ЕС или НАТО, ще има силна обществена реакция, смята Калфин.

Близкия изток, САЩ, Китай и позицията на България

България не трябва да заема страна в този конфликт. Най-разумният подход е да се придържаме към общата европейска позиция, категоричен е Калфин.

Във връзка с преговорите между САЩ и Иран той заяви, че няма устойчив процес на преговори и е скептичен към идеята за персонализирана дипломация:

„Опитите да се харесаш на Доналд Тръмп не работят. Когато се отклоняваш от принципната позиция - губиш.“

Той подчертава, че България трябва да разчита на международното право и колективните механизми, а не на лични отношения.

Според Калфин Европа трябва да предприеме две ключови стъпки - да изгради собствена система за сигурност и да повиши своята конкурентоспособност.

„ЕС е механизъм на постоянни преговори. Ако България иска да бъде силна, трябва ясно да дефинира приоритетите си и да търси съюзници.“

Калфин е критичен към тезата за китайски инвестиции: „Китай не инвестира - той отпуска заеми, често с държавни гаранции. Пример е Черна гора.“

Според него България трябва да използва географското си положение, но без да става зависима.

„Това трябва да се случва в рамките на ЕС, а не чрез самостоятелна политика.“

Шансът за българската отбранителна индустрия

Калфин вижда сериозна възможност за България: „Имаме уникален шанс да развием технологични продукти за европейската отбрана. Пазарът не е само национален, а европейски.“

Той подчертава, че страната не трябва да се самоизолира. „България трябва да бъде активна част от тези процеси, защото това е възможност за икономически растеж и стратегическо значение.“, допълни гостът.

Всички гости от предаването "В развитие" може да видите тук.