"Правилен човек" на мястото на Сарафов няма да е съдебна реформа

Резултатите от последните парламентарни избори в България и очертаващото се стабилно мнозинство отварят нов прозорец на възможност за дълбока съдебна реформа. Но трябва да има ясна разлика между чисто кадровите назначения и институционалната промяна, предупреди Димитър Марков, директор на правната програма на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Според Марков политическата конфигурация в новия арламент предоставя рядък шанс за излизане от цикъла на прибързаните законодателни промени, тъй като партията на Румен Радев "Прогресивна България" получи мнозинство на изборите.

„Подобен резултат от изборите дава един хоризонт на някаква стабилност в управлението, който да позволи да се обърне онова внимание на съдебната реформа, което тя не е получавала от последните 10 години“, посочи той.

Марков критикува досегашната практика на промени „в края на мандата“ и при липса на анализ, което често е водило до негативни резултати. Сега, според него, е време за реформа, която „стъпва на един смислен анализ на това какво работи и какво не работи“.

Един от основните рискове, които Марков очертава, е подмяната на същинската реформа с просто попълване на вакантните позиции в съдебната система. Изборът на нов Висш съдебен съвет (ВСС), нов главен прокурор и председател на Върховния административен съд са конституционни задължения, а не реформаторски акт.

„Изборът на нов Висш съдебен съвет не е съдебна реформа. Изборът на нов Висш съдебен съвет е изпълнение на конституционно задължение на парламента. Ние не можем да говорим за съдебна реформа, когато вече три или четири години обсъждаме как да накараме една държавна институция да изпълни конституционните си задължения.“

Марков предупреди, че съществува изкушение за мнозинството просто да назначи „правилните хора“, което би било „репликиране на стария модел с нови лица“. Той подчерта, че мрежите на влияние в системата са дълбоки и тяхното изкореняване ще отнеме време и ще срещне сериозна съпротива.

За бизнеса и чуждестранните инвеститори съдебната реформа не е абстрактно понятие, а гаранция за предвидимост. Според Марков бизнесът очаква три основни неща: качество, бързина и предвидимост.

Критичен момент ще е ефективността на разходването на държавния ресурс, особено в контекста на икономическата несигурност. Темата за обществените поръчки е пряко обвързана с капацитета на съдебната система да правораздава справедливо при спорове.

Освен съдебна реформа "другата кутия на Пандора е с обществените поръчки – как се печелят, как се оспорват, как се обжалват, как правораздава там българската съдебна система. Това пряко засяга интереса на бизнеса. В ситуация на криза харченето на обществения, на публичния ресурс става много критично.“

Марков добави, че „вече може би нямаме толкова много [ресурс], за да не ни интересува как го харчим“, и подчерта, че бъдещето на правителството "много ще зависи от това то да харчи разумно, тъй като в противен случай, може да стане жертва на някаква икономическа криза, което сме го виждали и преди".

Марков не изключи необходимостта от нови конституционни промени, но призова за изключителна прецизност, за да се избегнат досегашните грешки, като тези с „домовата книга“ за служебни премиери, които той определи като „фарс“.

„Трябва много внимателно да се анализират в бъдеще време различните сценарии и възможности и другото най-важно нещо – да се прецизират разпоредбите, така че да няма противоречиво тълкуване.“

Целия коментар може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria