Българският език се променя, народът е творец

Отбелязваме 24 май - Денят на българската просвета и култура и на българската азбука. Богатството на българския език и как се променя той под влиянието на чуждите езици, навлизането на технологиите и на младото поколение, склонни ли сме да осъвременяваме езика и да приемаме нови думи - коментира доц. д-р Кристияна Симеонова от Института за българския език към Българската академия за науките (БАН) в неделното издание на "България сутрин".

Езиковедът е категоричен - българският език се променя. “Всяка една промяна в обществено-политическия, в икономическия, социалния, културния живот неминуемо води и до промени в езика", каза доц. Симеонова и подчерта, че творец на езика е народът и с времето отпаднат някои стари думи като историзмите и архаизмите.

Новите думи

Пред Bulgaria ON AIR доц. Симеонова обясни, че когато се появи дадено ново явление, понятие, за което няма дума в българския език, вариантите са два - или българският език да изкове такава дума, или да заеме чужда, като има и случаи, в които познати думи придобиват нови значение.

"Няма език, който да е изчезнал заради появата на чужди думи. Чуждите думи обогатяват езика, но когато са правилно употребени. Има чужди думи, от които българският език няма нужда", каза специалистът, като призова да не използваме чуждици, след като имаме български думи.

Езикът и технологиите

Доц. Симеонова отчете, че компютърната терминология е основно на английски език и така се използва, но се употребяват и български думи.

"Българският език е високоразвита система за предаване на мисли. Няма нещо, което да може да се каже на какъвто и да било език и да не може да се каже на български", посочи езиковедът.

Доц. Симеонова е категорична, че начинът на изразяване тръгва от семейството и децата трябва да се възпитават в патриотизъм и родолюбие, като отбеляза, че любимата ѝ българска дума е България. "Докато има българи, ще има и български език", подчерта тя.

Гледайте видеото с целия разговор.