Защо Русия не се съобразява с Иран след атаката на Израел?

В началото на годината руският президент Владимир Путин се срещна с иранския си колега в Кремъл, за да подпишат ново стратегическо партньорство, което да запечата зараждащия се съюз между двете страни, които през последното десетилетие се опитваха да подкопаят водения от САЩ световен ред, пише The Wall Street Journal.

Сега, след повече от седмица наказателни израелски и американски въздушни удари, това партньорство не носи голяма полза на Техеран.

Когато Путин се срещна с най-висшия дипломат на Иран Абас Арагчи в понеделник, лидерът на Кремъл даде каменна оценка на американските удари. Той нарече ударите неоправдани и непровокирани и заяви, че Русия иска да помогне на иранския народ.

Но лидерът на Кремъл не спомена военна подкрепа в публичните си изказвания преди разговорите. Вместо това той предложи да обсъдят изходен път от конфликта. „Това ни дава шанс... да помислим заедно как би било възможно да излезем от тази ситуация“, каза Путин.

Израелските удари са насочени към ядрената програма на Иран , ракетите и висши военни фигури, като САЩ се присъединиха през уикенда, използвайки най-мощните си средства за унищожаване на бункери. Междувременно Иран получи малко повече от реторична подкрепа от най-мощните си поддръжници, включително Русия и Китай.

Партньорството между Москва и Техеран е трън в очите на западните интереси в Европа и Близкия изток. Двете страни си сътрудничиха почти десетилетие в Сирия, за да запазят президента Башар Асад на власт. И след като Москва провали началните етапи на нахлуването си в Украйна, Иран засили военните усилия на Русия с боеприпаси, артилерийски снаряди и хиляди дронове.

Но Москва едва ли ще отвърне на услугата. Тъй като Иран е изправен пред най-екзистенциалното си предизвикателство от десетилетия и дори президентът Тръмп призовава за смяна на режима, руската военна помощ е малко вероятно да пристигне, казват анализатори. Макар че стратегическото партньорство, постигнато между двете страни, не включва пакт за взаимна отбрана, то засили обмена на разузнавателна информация и забрани на страните да си помагат взаимно на враговете в конфликти.

„Иран може да поиска от Русия да го подкрепи в отговор на САЩ, но Москва никога няма да го приеме“, каза Николай Кожанов , експерт по руско-иранските отношения и професор в Катарския университет.

Този ход подчертава транзакционния характер дори на най-силните партньорства на Путин, тъй като Кремъл е затънал в Украйна и е уязвим за западните санкции. Путин иска да избегне ескалация на насилието, която може да завърши зле за Иран и Русия. Той също така иска да запази периодично установените отношения с Израел и връзките си с Тръмп, който се въздържа от санкциониране на Русия въпреки съпротивата на Кремъл да започне съществени мирни преговори с Украйна.

Това едва ли ще задоволи – или изненада – Иран, който и преди се е сблъсквал с разочарование от руснаците.

Месец след атаката на Хамас на 7 октомври 2023 г., при която загинаха над 1200 израелци, иранското правителство заяви, че е сключило сделка с Москва за доставка на изтребители Су-35, бойни хеликоптери Ми-28, системи за противовъздушна отбрана С-400 и учебни самолети Як-130.

Единствената доставка, която получи, бяха учебните самолети. Производствените проблеми и дипломатическият натиск от други страни от Персийския залив накараха Русия да задържи по-чувствителни и мощни технологии, каза Никол Гражевски, сътрудник на фондация „Карнеги“ за международен мир и автор на книга за Иран и Русия.

Миналата година израелски удари унищожиха някои от най-добрите ирански системи за противовъздушна отбрана, предоставени от руснаците. В последвалите месеци Русия или не беше в състояние, или не желаеше да ги замени. В понеделник Арагчи поиска от Путин нови системи за противовъздушна отбрана и помощ за възстановяване на ядрената енергийна мрежа, според човек, запознат с разговорите.

Миналата седмица, когато репортери го попитаха защо Русия не доставя оръжия на Иран, за да помогне на Иран да противодейства на атаките на Израел, Путин заяви, че интересът на Иран към руско оборудване е намалял и че Иран не е отправил никакви конкретни нови искания.

Иран е най-скорошният руски партньор, който е изпитал хладно отношение от Москва в труден момент. Армения, която има договор за взаимна отбрана с Русия, не получи помощ от Москва, тъй като силите ѝ в отцепническия регион Нагорни Карабах в Азербайджан бяха унищожени от войските на Баку през 2020 и 2023 г. Дебаклът ускори фундаменталния преход на Армения от съюз с Москва към партньорство със САЩ.

По подобен начин, когато сирийският президент Асад беше свален миналата година, Путин просто предложи убежище на бившия диктатор и семейството му.

„Русия не е толкова добър приятел на диктаторите, колкото се преструва: Путин често обръща гръб на автократичните си приятели, когато имат нужда от него“, каза Фабрис Потие, бивш висш съветник на ръководството на Организацията на Северноатлантическия договор.

Вместо да помага на Иран, Путин се стреми да се позиционира като потенциален посредник в конфликта. Тръмп отхвърли тази възможност миналата седмица, заявявайки, че Путин трябва първо да се съсредоточи върху посредничеството във войната в Украйна.

Израелско-иранската война би могла по някакъв начин да бъде полезна за Москва, като спомогне за повишаване на цената на петрола и отклони вниманието от нахлуването ѝ в Украйна, тъй като се очаква Русия да предприеме лятна офанзива .

Всъщност Иран би могъл да излезе от конфликта по-изолиран и зависим от Русия и Китай, които биха могли да използват това в своя полза.

„Често срещано оплакване в Иран е, че Китай и Русия, вместо да бъдат истински приятели, се възползват от изолацията на Иран, за да се сдобият с евтини природни ресурси, докато продават на Иран второкласно военно оборудване на завишени цени, като понякога дори не доставят обещаното оборудване“, каза Тино Санандаджи, шведско-ирански изследовател от Стокхолмското училище по икономика.

Други предупредиха, че доверието в Русия като съюзник може да бъде заложено на карта.