Големите предизвикателства пред ЕС за 2026 г.: От Украйна до AI

Европейският съюз и неговите 27 страни членки си спомнят за бурните 12 месеца на (гео)политика и политически процеси. От войната в Украйна до обтегнатите трансатлантически отношения, някои основни предизвикателства, които движат дебатите, изглежда ще останат, пише Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между новинарски агенции от 23 европейски държави, сред които е и БТА.

Залозите са високи за 2026 г., тъй като агресията на Русия не показва признаци на отслабване, ЕС се намира в безпрецедентни отношения със Съединените щати, блокът се бори да поддържа икономиката си на повърхността, докато технологиите продължават да се развиват бързо.

Перспективата за война с Русия повдигна необходимостта от превъоръжаване на европейските държави, измествайки приоритетите от зеления преход към увеличени разходи за отбрана.

ЕС се стреми да продължи усилията си за опростяване на регулирането в полза на конкурентоспособността. Наблюдатели и критици обаче се опасяват, че ключови правила, като например новаторските закони за климата и цифровото регулиране, може да останат на заден план на фона на натиска от страните членки и отвъд Атлантика.

Украйна: ЕС се съгласява с финансирането, докато мирните преговори се проточват 

Украинският президент Володимир Зеленски заяви в средата на декември, че Русия се готви да започне нова година на война срещу страната му през 2026 г., след като неговият колега Владимир Путин заяви, че Москва “със сигурност“ ще постигне целите си.

Войските на Москва непрекъснато напредват на източния фронт през последните месеци, като в петък Путин приветства териториалните придобивки на руската армия и заплаши с още през следващите седмици.

Лидерите на ЕС се съгласиха да предоставят на Украйна 90 милиарда евро за 2026 и 2027 г. за финансиране на отбраната ѝ срещу Русия. Без ново финансиране Украйна е изложена на риск от дефицит между 45 и 50 милиарда евро през следващата година и да се наложи да намали военното си производство, заяви председателят на Европейския съвет Антонио Коща.

ЕС отдавна е встрани от преговорите с Русия за прекратяване на войната, като президентът на САЩ Доналд Тръмп координира усилията за привличане на Киев и Москва на масата за преговори. Миналия месец Вашингтон изненада Украйна и нейните европейски съюзници, като представи план от 28 точни за прекратяване на войната, който се възприема като отстъпление пред ключовите искания на Кремъл, но оттогава е преработен, след намесата на Украйна и Европа.

Въпреки това, перспективата за директни преговори между Европа и Русия вече се появи.

ЕС, и особено членовете на източния фланг, като Полша, също очакват допълнителни изпитания за устойчивостта си на хибриден натиск, включително дезинформация, кибератаки и потенциални саботажи.

Западните служби за сигурност обвиняват Русия за поредица от полети с дронове, саботажи, кибератаки и онлайн дезинформационни кампании в Европа, които ескалираха след пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г.

В началото на декември ръководителят на вътрешното разузнаване на Германия предупреди, че Русия може да засили саботажите, кибератаките и дезинформационните кампании следващата година, когато водещата икономика на ЕС, силен поддръжник на Украйна, проведе няколко регионални избори.

Догодина Германия ще проведе пет регионални вота, включително в бившия социалистически Изток, където крайнодясната и благосклонна към Москва партия "Алтернатива за Германия“ се надява да получи отново повече подкрепа.

Прогноза за 2026 година

Ако настоящите прогнози се потвърдят, световната търговия през 2025 г. ще надхвърли 35 трилиона долара, съобщи Организацията на обединените нации. Това е увеличение с около 2,2 трилиона долара, приблизително 7%, в сравнение с 2024 г., се казва в последната актуализация за годината.
Но перспективите за 2026 г. са по-умерени, съобщи ООН в началото на декември. През ноември Европейската комисия също заяви, че икономиката на еврозоната ще расте през следващата година по-малко от очакваното, тъй като рисковете от международната търговия и геополитическото напрежение тежат върху зоната на единната валута.

След завръщането си на поста през януари, президентът на САЩ например наложи няколко вълни от нови тарифи върху вноса в страната. Неговата администрация наложи основна тарифа от 10% на всички страни от април, като за някои икономики ставките са много по-високи.

С цел да се избегне пълномащабна търговска война, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и Тръмп постигнаха през юли споразумение, което налага 15%-ни тарифи за повечето износни стоки от ЕС, включително автомобили, полупроводници, фармацевтични продукти или дървен материал.

Комисията прогнозира, че растежът в еврозоната ще бъде 1,2% през 2026 г., в сравнение с предишната прогноза от 1,4%. За целия ЕС Брюксел очаква растеж от 1,4% през 2026 г., малко по-нисък от прогнозираните през май 1,5%.

Данните на ЕС се основават на прилагането на тарифите, както е договорено. Комисията заяви, че икономиката на еврозоната е била по-устойчива тази година въпреки сътресенията, причинени от тарифите на Тръмп.

Семейството на еврозоната се разширява

Еврозоната ще приветства нов член. На 1 януари България ще се присъедини към единната валутна зона, което ще отбележи важен етап в интеграцията ѝ в ЕС, въпреки известна вътрешна опозиция.

Самопровъзгласилата се “единствена патриотична партия в България“ “Възраждане“ организира протести срещу приемането на еврото, твърдейки, че това би подкопало националния суверенитет и би навредило на жизнения стандарт. Говорител на Европейската комисия обаче потвърди, че решението на България за присъединяване към еврозоната е окончателно и не може да бъде отменено преди 1 януари.

В средата на декември българското правителство, водено от премиера Росен Желязков, подаде оставка на фона на обществения гняв заради икономическата му политика и предполагаемия провал в справянето с широко разпространената корупция, което доведе до период на продължителна политическа нестабилност дни преди страната да се присъедини към новата валута.

Търговия между ЕС и Китай

Търговското напрежение между Китай и ЕС нараства от няколко години. През 2023 г. Брюксел започна разследване срещу електрически автомобили, произведени в Китай, обвинявайки Пекин, че помага на индустрията с прекомерни държавни субсидии. Впоследствие Пекин отговори със собствени разследвания и тарифи върху вноса от ЕС, включително върху спиртни напитки, свинско месо и млечни продукти.
Търговският сблъсък се засили, след като Китай наложи временни тарифи от 21,9% до 42,7% за някои млечни продукти от ЕС, според изявление на китайското Министерство на търговията.

Китай обвинява ЕС в значително субсидиране на млечната му промишленост. Вносът от Европа е нанесъл видими щети на китайските производители, съобщи министерството. Разследването на млечните продукти ще продължи до вземането на окончателно решение, се казва още в изявлението.

По-рано този месец финансовите министри на ЕС се споразумяха да наложат мито от три евро върху вноса с ниска стойност в блока. Таксата ще бъде въведена временно, считано от 1 юли следващата година, и ще остане в сила, докато блокът не постигне решение за постоянно облагане на такъв внос.
През май Европейската комисия също така предложи малка такса за обработка на пратки на стойност две евро. Страните членки на ЕС все още не са се споразумели за реалния размер на тази такса, но се надяват, че тя ще бъде приложима от края на 2026 г.

ЕС-Меркосур, 25 години и продължава

Миналата седмица ЕС заяви, че подписването на търговско споразумение между ЕС и четирите страни от Меркосур – Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай, ще бъде отложено за януари, след като фермери организираха демонстрация срещу пакта по време на срещата на върха на лидерите на ЕС в Брюксел.

В същото време, твърдата опозиция от Франция и спънките от Италия и други държави членки забавиха подписването.

Споразумението между ЕС и Меркосур ще създаде най-голямата зона за свободна търговия в света и ще помогне на 27-членния блок да изнася повече превозни средства, машини, вина и спиртни напитки за Латинска Америка във време на глобално търговско напрежение.

Напредък AI и битка с големите технологични компании

С оглед на стремежа на ЕС да намали бюрокрацията в името на конкурентоспособността, ключов въпрос за следващата година е дали усилията на ЕС за дерегулация ще помогнат на блока да е в крак с технологичните гиганти, по-специално по отношение на развиващите се технологии като изкуствения интелект.

След три години на главоломен растеж и покачващи се оценки, индустрията, свързана с изкуствения интелект навлиза в 2026 г., като част от еуфорията отстъпва място на трудни въпроси. Парите се наливат в изкуствения интелект, като се очаква разходите да достигнат над 2 трилиона щатски долара (1,7 трилиона евро) в световен мащаб през 2026 г., според консултантската компания Gartner.

ЕС се надпреварваше да приеме своя всеобхватен закон за изкуствения интелект, който влезе в сила миналата година, но десетки от най-големите европейски компании, включително Airbus и Mercedes-Benz, призоваха за пауза по аспекти, които според тях рискуват да задушат иновациите.

Междувременно сблъсъкът на ЕС с големите технологични гиганти продължава, тъй като Брюксел преосмисля своите новаторски правила. Забележителните технологични правила на ЕС се сблъскаха с мощен отпор от администрацията на САЩ при управлението на Тръмп, но също така и от бизнеса и правителствата.

Брюксел отрича да се е поддал на външен натиск, но обеща да улесни дейността на бизнеса и представи предложения за промяна на правилата си за защита на данните и отлагане на части от закона за ИИ.

След като приветстваха т. нар. “Брюкселски ефект”, при който законите на ЕС се възприемат като влияещи върху юрисдикциите по целия свят, правозащитниците все повече се опасяват, че ЕС се оттегля от ролята си на надзорен орган на големите технологични компании.