Губи ли Тръмп разсъдъка си?

Президентът Тръмп тъкмо започваше важна среща с ръководителите на петролната и газовата индустрия в Белия дом по-рано този месец, когато вниманието му внезапно се отклони.

"Всъщност, ако се замислите... Трябва сам да го погледна", каза той, ставайки от стола си.

Той се отправи към френските прозорци, надничайки към строителна площадка, където багери и копачи започваха работа по грандиозния му проект за бална зала в Белия дом.

"Уау! Каква гледка!", заяви той, карайки близо две дузини индустриални бизнесмени послушно да станат, за да видят за какво говори техният домакин. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс и държавният секретар Марко Рубио междувременно си размениха усмивки на объркано примирение.

Поддръжниците на Тръмп имаха достатъчно основания за тази реакция през последните дни, тъй като все по-странното поведение на шефа им - по въпроси, вариращи от Венецуела и съюзниците от НАТО до Гренландия (или "Исландия", както Тръмп многократно я наричаше в изумителната си реч в Давос миналата седмица) - ставаше все по-обезпокоително.

А вчера беше съобщено, че словашкият премиер Роберт Фицо, след среща със съюзника си Тръмп в Мар-а-Лаго, е сметнал "психологическото състояние" на президента за "опасно" и е останал "травматизиран" от срещата - твърдение, което Белият дом и самият Фицо категорично отричат.

"Това е абсолютно фалшива новина от анонимни европейски дипломати, които се опитват да бъдат релевантни", каза говорител.

От момента, в който Тръмп за първи път влезе в Овалния кабинет през януари 2017 г., демократите се стремят да разпалят безпокойство относно психическото и физическото състояние на човек, който прави малко упражнения, храни се лошо, спи много малко и е известен с краткия период, в който може да си задържи вниманието. 

Дори като се има предвид фактът, че много от тези, които сега се тревожат за умствените му способности, са политически опоненти, не е трудно да се разбере защо критиците наблюдават поведението на Тръмп през последните седмици и месеци и питат дали най-накрая президентът не "губи самообладание".

Остават само пет месеца преди той да навърши 80 години, а възрастта сякаш си взема своето върху политик, който някога се определяше с безграничната си енергия в сравнение с объркания предшественик, когото той презираше като "Сънливия Джо Байдън".

Сега Тръмп е този, който все по-често е хващан да дреме пред камерите и да демонстрира други "старши моменти" - губи нишката на разговорите,  отклонява се от темата и обърква имена. Според съобщенията, неговият началник на кабинета е посъветвал членовете на кабинета да правят брифингите си кратки.

Някои критици отидоха по-далеч, отбелязвайки, че пропуските в паметта, езиковите проблеми, лошата преценка и нарастващата агресия - като например по-малко сдържаност при обиждане на хора - са класически предупредителни признаци за деменция.

Натрупаха се и спекулации, че все по-бъбривият президент страда от логорея, речево разстройство, характеризиращо се с неконтролируема и често несвързана приказливост, която е свързана с подлежащи неврологични или психиатрични заболявания.

Според видния психолог д-р Джон Гартнър, Тръмп проявява "масивно увеличение" на "клиничните признаци на деменция"

Племенницата на Тръмп, Мери, твърди, че вижда в него същите симптоми, от които е страдал баща му, Фред Тръмп, който е диагностициран с деменция в края на живота си.

Трябва да се каже, че тези предсказващи съдбата хора често са хора, които не се отнасят добре с президента. Други, които се срещат с него - включително Робърт Хардман от "Дейли Мейл", който седеше до Тръмп на закуска по-рано този месец - настояват, че той остава остър и ангажиран, когато пожелае.

Президентът със сигурност изглежда много по-възрастен. Пристигайки в Швейцария за Световния икономически форум в Давос, загърнат в дебело палто след дълго пътуване, той изглеждаше - както един наблюдател го каза  - "като мечка, извлечена от зимен сън".

Той слезе бавно по стъпалата на Air Force One и странно се отклони, докато си проправяше път по червения килим.

По-късно той даде едно от най-тревожните си интервюта от месеци по време на участие в Fox News, в което каза за войските на НАТО:

"Никога не сме имали нужда от тях. Никога не сме искали нищо от тях. Ще кажат, че са изпратили войски в Афганистан... и те наистина са го направили, останали са малко встрани, малко извън фронтовата линия."

Коментарите предизвикаха отвращение в Европа и Великобритания, където политици и ветерани осъдиха коментарите му като очевидно неверни – 457 британски войници загинаха в конфликта.

След телефонен разговор със сър Киър Стармър, Тръмп се отдръпна от думите си, като написа в платформата си Truth Social:

"Великите и много смели войници на Обединеното кралство винаги ще бъдат със Съединените американски щати. В Афганистан загинаха 457, много бяха тежко ранени и те бяха сред най-великите от всички воини."

Усещането, че президентът става нестабилен, обаче не е изчезнало

Предишния ден на срещата на върха в Давос той многократно обърка Гренландия с Исландия и - дори след забележима пауза - произнесе погрешно Азербайджан като "Аба-байджан".

Когато не правеше други абсурдни твърдения, като например хвалбите, че е намалил цените на лекарствата с рецепта с "1000%, 600%, 1500%" - той отприщи поток от неоснователни обиди и безсмислени твърдения, скандални дори по неговите собствени стандарти.

Те включват обявяване на швейцарците за "добри само благодарение на нас", настояване, че всички присъстващи "щяха да говорят немски", ако не бяха САЩ, и отхвърляне на сомалийците като "хора с нисък коефициент на интелигентност".

Миналата седмица Тръмп прекъсна брифинг за пресата в Белия дом за първата си година на поста, за да разкаже за бейзболните си подвизи от детството - майка му го увери, че може да бъде професионален играч, похвали се той - и за решетките на прозорците на психиатричната клиника, граничещи с парка, където е играл.

В същата 90-минутна пресконференция той възроди опроверганите конспиративни теории за изборите през 2020 г., твърдейки, че жителите на Вашингтон "могат да се държат като истински любовници", откакто е разположил Националната гвардия за борба с престъпността, и настоя, че "Бог е много горд" с първата му година след завръщането му на поста.

Каквото и да мисли Всемогъщият, други бяха сериозно обезпокоени от представянето на Тръмп.

"Наблюдаваме ли реална криза на психичното здраве с Тръмп? Сериозно", написа бившият републикански конгресмен Адам Кинзингер.

Тай Коб, бивш адвокат от Белия дом, който е служил по време на първия мандат на Тръмп, се съгласи, че е имало "значителен спад" в умствените способности на президента.

"Той винаги е бил воден от нарцисизъм", каза Коб. "Но мисля, че деменцията и когнитивният спад са осезаеми, както и много експерти, включително много лекари."

Коб определи забележките на Тръмп относно завземането на контрола над Гренландия като "не коментари на рационално човешко същество и със сигурност не президентски", добавяйки:

"Не мисля, че има някой извън Съединените щати, който да вярва, че Тръмп е разумен."

Стефани Гришам, бившият прессекретар на Тръмп в Белия дом, която оттогава премина на страната на демократите, нарече пресконференцията "странна, дори за него". Пишейки в социалните медии, тя добави:

"Всичко това са обичайните безсмислени, извънтематичните истории, полуистини, лъжи, "Оправих всичко - никой никога не е виждал нещо подобно"... но е нискоенергийно и се усеща сякаш психически се подхлъзва. Конгрес - моля, събудете се."

Гришам сякаш намекваше - както много критици изрично направиха - за 25-ата поправка на Конституцията на САЩ, която предвижда принудително прехвърляне на властта, ако даден президент бъде счетен за неспособен да управлява.

Особено нисък момент, цитират опонентите му, е изумително раздразнителното текстово съобщение на Тръмп до норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре, в което той се оплаква, че вече не се чувства задължен да мисли "изключително за мир", защото Норвегия не му е присъдила Нобеловата награда за мир - нещо, което не може да направи в никакъв случай.

Миналия понеделник д-р Джонатан Райнер, кардиолог, лекувал бившия републикански вицепрезидент Дик Чейни, заяви, че текстът, публикуван от норвежкото правителство, "би трябвало да предизвика двупартийно конгресно разследване на президентската годност".

Други твърдят, че за да се разбере пълният обхват на все по-хаотичното поведение на Тръмп - "Тръмп нефилтриран", така да се каже - е достатъчно само да се разгледат неговите неистови, изпълнени с конспирации публикации в социалните медии, които дори най-високопоставените му помощници, според съобщенията, вече не се опитват да ограничават.

Често публикувани късно през нощта, обемът е потресаващ. Само за една вечер през декември Тръмп публикува 160 публикации за по-малко от пет часа – понякога повече от една в на минута.

Карл Роув, главният съветник на Джордж У. Буш, казва:

"Американците са все по-разтревожени от необвързаните изяви и късните нощни изказвания на президента. Независимо дали става въпрос за възраст или за съветници, които не могат да обуздаят най-лошите му инстинкти, г-н Тръмп действа по начин, по който никой американски президент не е действал."

Натрупаха се спекулации, че все по-бъбривият президент страда от логорея, речево разстройство (На снимката: Тръмп и Байдън в Овалния кабинет през 

Екипът на Тръмп яростно защитава президента по въпросите за здравето му - тема, която видимо дразни самия президент. И никой лекар, който го е прегледал, не е диагностицирал официално когнитивно разстройство.

Той призна, че е преминал компютърна томография миналия октомври за това, което официалните лица описват като сърдечно-съдови проблеми, експериментира с компресионни чорапи за подути глезени - преди да ги изостави - и е приемал повече аспирин от препоръчаното.

Наистина, след като си е "ударил" ръката в маса, той обвини лекарството за създаването на голямата лилава синина на лявата му ръка, която репортерите забелязаха в Давос.

Тръмп обаче настоява, че е в "перфектно здраве", което той отдава на "добрата си генетика". Той казва, че е наследил безграничната си енергия от родителите си.

Преди няколко седмици той се похвали, че е "отлично" издържал когнитивен тест за трети пореден път. Но като се има предвид, че изпитът включва задачи като рисуване на часовник, припомняне на пет думи и идентифициране на животни, включително тигър и патица, постижението може да е по-малко ослепително, отколкото той предполага.

Засега, ако президентът наистина иска да увери света, че е годен да управлява, може да започне, като покаже, че знае разликата между Гренландия и Исландия.

Анализът е на Том Леонард, коренспондент на САЩ за DailyMail.