Силяновска: Европа да се държи европейски, Радев ще бъде успешен премиер

Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова призова Европейския съюз да спазва европейските правила така, както НАТО спазва стандартите, предаде БГНЕС.

„Моето послание е следното: това, което НАТО прави със стандартите, Европейският съюз трябва да прави с Копенхагенските критерии. Ако ни оценяват според изпълнението на Копенхагенските критерии, мисля, че ще получим различни оценки. Ако не се спазват високи стандарти, ако се въвеждат нови двойни стандарти и ако изпълнението не се оценява според самите стандарти, а според исканията и нуждите на съседите, тогава имаме сериозен проблем със спазването. Не е лошо стандартите да важат във всички възможни институции, включително и в Европейския съюз“, каза Силяновска-Давкова.

По отношение на победата на Румен Радев на предсрочните парламентарни избори на 19 април в България Силяновска-Давкова каза, че двамата са разговаряли след вота.

„Добре го познавам. Той ще бъде успешен премиер, както беше и успешен президент. Но той може да отговори автентично и да каже какво можем да направим в бъдеще. Той има легитимност. С досегашните нестабилни правителства беше трудно да се преговаря“, каза още тя.

През юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. "френско предложение", което е одобрено от всички страни членки на ЕС. Според Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди три години, постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция. В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.

В последното си интервю докладчикът на ЕП Томас Вайц заяви, че не е видял никакъв напредък или реформи в Северна Македония през последната година.

„Не става въпрос само за започване на преговори, но и за програмата за реформи, за плана за растеж. Ако Северна Македония не приложи необходимите реформи, 47-те милиона евро няма да отидат при нея, а при съседните страни“, каза Вайц.

Той добави, че включването на българите в македонската конституция е необходима стъпка и условие за отключване на преговорите за членство в Европейския съюз.