Как новият лидер на Унгария може да наложи енергийна равносметка на Европа

Миналият понеделник новоизбраният министър-председател на Унгария, Петър Мадяр, даде своята първа пресконференция след историческата си победа на изборите срещу Виктор Орбан от предната вечер, на която представи програмата на новото правителство. Между повторението на различните си предизборни обещания и искането за оставката на държавни служители, назначени от излизащото от властта правителство, Мадяр засегна и дългогодишния енергиен спор на страната си с Брюксел. Въпреки че партията му беше обещала в предизборната си програма да се откаже от руската енергия до 2035 г., той все пак почувства нужда да засили позицията си по този въпрос, пише за TNI журналистът Алекс Ерор.

"Никой не може да промени географията, Русия и Унгария са тук, за да останат", каза Мадяр. "Правителството ще се снабдява със суров нефт и газ по най-евтиния и най-безопасния възможен начин."

Той добави също, че Европейският съюз (ЕС) трябва да "отмени санкциите" срещу руския петрол и газ, защото "никой не иска да плаща прекалено много" за енергийни доставки. Това, разбира се, противоречи на ангажимента на блока да преустанови използването на руски горива до края на 2027 г., каквото и да става. С оглед на предстоящата среща на новото правителство с висшите служители в Брюксел за обсъждане на размразяването на около 17 милиарда евро (почти 20 милиарда долара) от средствата на ЕС, които блокът беше задържал от Орбан поради отказа му да се подчини на многобройни диктати, Мадяр изглеждаше, че поставя твърда червена линия преди преговорите. Това беше любопитен риск, но такъв, който би могъл да се отплати значително в дългосрочен план.

Всички признаци сочат, че Мадяр и неговата вече доминираща партия "Тиса" се опитват да печелят време, защото явно се съмняват в дългосрочната устойчивост на плана на Брюксел за постепенно премахване. Новият министър на икономиката и енергетиката, бившият мениджър на Shell Иштван Капитани, разкри през февруари, че очаква войната в Украйна да приключи до 2027 г. Ако това се случи, Капитани предполага, че това може да елиминира необходимостта Унгария да се откъсне напълно от най-близкия и евтин енергиен източник в дългосрочен план. Мадяр и колегите му от партията очевидно залагат на това, че ЕС ще прояви известна доза прагматизъм, която силно липсваше през последните години.

Времето ще покаже дали са предположили правилно и дали Брюксел е готов да даде на новото унгарско ръководство свободата на действие, която отказа на Орбан 

Тиса има известни основания да бъде оптимист, защото изглежда, че основният приоритет на ЕС е да сключи споразумения за борба с предполагаемата корупция в Унгария и да отговори на различни опасения относно върховенството на закона, като остави спора за руската енергия за друг ден. В интерес на Брюксел е също така да укрепи вътрешната позиция на Мадяр, за да не даде повод за евроскептични атаки, които партията "Фидес" на Орбан да използва от опозицията.

Засега всичко, което Мадяр трябва да направи, е да печели време, защото влиянието му вероятно ще нарасне през следващите месеци, независимо от това какво ще се случи в Украйна. Конфликтът между САЩ и Иран в Ормузкия проток излага Европа на опасност от потенциален енергиен шок. Тази опасност ще продължава да нараства с всяка изминала седмица, в която новите доставки на петрол и газ от Близкия изток се забавят поради продължаващата криза. Международната енергийна агенция наскоро заяви, че на континента остават само шест седмици, преди да се изчерпи запасът от реактивно гориво. Въпреки че холандското правителство твърди, че това е погрешно тълкуване на ситуацията и че ако се вземат предвид вътрешното производство на керосин и други стратегически резерви, този срок може да бъде удължен до пет месеца, цените на билетите и добавките се повишават в съответствие с цените на горивата в навечерието на свещения европейски летен ваканционен сезон.

Жителите на ЕС вече трябваше да понасят все по-скъпи сметки за енергия от началото на инвазията на Путин в Украйна. Сега те рискуват почивките им да бъдат съсипани от идеологическата решимост на Брюксел да налага санкции на Русия, независимо от последствията. Не е ясно колко дълго ще издържи търпението им. Но това, което е ясно, е, че Москва сега продава изкопаеми горива с надценка, а не с отстъпка, както беше преди кризата с Иран. Пакетът от санкции става все по-неустойчив. Мадяр и неговите съюзници без съмнение са наясно с това и със сигурност не са единствените. Белгийският премиер Барт Де Вевер беше подложен на остра критика през март когато призова за сближаване на ЕС с Русия, което да възстанови евтините енергийни доставки, за да компенсира кризата, предизвикана от атаката срещу Иран. Де Вевер беше подложен на онова презрение, което отдавна е запазено за Орбан, който, заедно със словашкия премиер Роберт Фицо, е един от малкото европейски лидери, достатъчно смели да се противопоставят на саморазрушителната енергийна политика на Брюксел. Но неразрешимостта на конфликта в Ормуз ще прави позицията на ЕС все по-неустойчива, колкото по-дълго продължава той, и Брюксел може скоро да бъде принуден да се поддаде на Де Вевер и да направи неудобен обрат.

Голямата абсурдност на тази ситуация е, че ЕС всъщност ще му позволи да запази достойнството си, докато тихо отпуска ограниченията си върху руските въглеводороди. Орбан и Фицо успяха да извоюват редица изключения от премахването през 2027 г., които им позволяват да продължат да внасят енергия от изток. Европейската комисия (ЕК) би могла да позволи на унгарците и словаците да използват изключенията си до максимален капацитет без наказание. На практика това би се равнявало на мълчаливо послание: продължавайте да купувате това, което ви е позволено да купувате, и поддържайте рафинериите си в експлоатация, докато ние засега си затваряме очите. Това би позволило на Брюксел да се ангажира с тихо приспособяване, без официално да променя нито една основна политика. Приемането на такъв подход дори не би било драстично нетипично, тъй като блокът наскоро показа известна гъвкавост по други силно спорни въпроси, като миграцията.

През последните години на Гърция по същество беше позволено да връща нелегални мигранти на границата си и да суспендира правото на убежище по време на периоди на засилена нерегламентирана миграция. Междувременно ЕС се въздържа от налагане на санкции или публична критика към гърците за охраняването на външните граници на блока, което показва, че Брюксел не е непременно против намирането на неформални решения на големи проблеми при подходящи обстоятелства. Следователно, да се отстъпи пред Унгария е въпрос на политическа воля, а не на процедура, и е много по-вероятно блокът да намери нови резерви на гъвкавост сега, след като Орбан вече не е на сцената.

Отиващият си премиер беше много публичен в споровете си с ЕС, а неговият войнствен подход караше Брюксел да се съпротивлява на компромиси. Мадяр, за разлика от него, е бил много по-конструктивен, което може да работи в негова полза. Но има и други лостове, които ЕС може да задейства, ако иска да предотврати предстояща енергийна криза. Унгария и Словакия също могат да внасят суров нефт по море чрез хърватския тръбопровод "Адрия" в случай на прекъсвания по основния маршрут за доставки в Централна Европа, а именно тръбопроводът "Дружба", който минава през Украйна. Всъщност двете страни наскоро се оказаха в такава ситуация, след като руски дрон според съобщения е повредил "Дружба" в края на януари.

Орбан се усъмни в достоверността на тези съобщения, подозирайки, че необичайно бавният темп на ремонта всъщност е акт на саботаж от страна на украинците, целящ да подкопае шансовете му за преизбиране, и подозренията му изглежда са били основателни: няколко дни след победата му, Мадяр обяви, че петролът трябва да започне да тече през "Дружба" още тази седмица. Може би това е просто щастливо съвпадение, а не доказателство за конспирация. Но с възобновяването на нормалните доставки би било в интерес на Брюксел да позволи на унгарците да удвоят вноса си през тръбопровода "Адриа", за да разполага с излишък от суров нефт за рафиниране в рафинериите си от съветската епоха, които са проектирани да преработват руски нефт - и по-късно да го реекспортира към останалата част от блока. Отново, това би могло да се направи тихо, а не официално, особено като се има предвид, че ЕС вече купува реекспортиран суров нефт през Норвегия; обаче, блокът ще трябва да предостави политическа защита на транзитните държави и операторите, които са ключови за функционирането на тази договореност. По време на кризата с "Дружба" хърватският превозвач на нефт "Янаф" отказа да се съобрази с исканията на Унгария да достави пратки нефт през тръбопровода "Адрия" на основание, че това би могло да наруши санкциите на ЕС срещу Русия.

За да се избегне повторението на този проблем, хърватите, операторите на тръбопроводи, пристанищните власти, застрахователите и финансовите институции трябва да знаят, че няма да бъдат изложени на наказания за работа с руски суров нефт. В правомощията на Брюксел е да създаде такъв резервен маршрут; единственият въпрос е дали еврократите ще го използват. Времето определено тече, а позицията на ЕС става все по-неустойчива с всеки изминал ден. Европейските политици са изправени пред прост избор: или да намерят креативни решения като описаните по-горе, или да се молят президентът Доналд Тръмп да сключи споразумение в Ормузкия проток, което ще отложи проблема до следващата криза.