Тръмп и Путин разговарят, а Украйна свива рамене

През по-голямата част от 2025 г. всеки телефонен разговор между президента Тръмп и руския президент Владимир В. Путин за обсъждане на края на войната в Украйна поставяше Киев в напрежение. Украинските официални лица се опасяваха, че страната им може да бъде предадена от американски президент, склонен да угажда на руския си колега. След всеки разговор те бързаха да разберат какво е било казано и често да овладеят последствията, пише NYT.

Разговорът в сряда между Тръмп и Путин, първият за тази година, предизвика коренно различна реакция в Киев: не паника, а безразличие.

В реакция на новината в четвъртък украинският президент Володимир Зеленски заяви в публикация в социалните медии, че е наредил на екипа си да изясни какво е било обсъдено по време на разговора, включително предложението за кратко примирие следващия месец, преди да реши следващия си ход. Той не даде никакъв намек, че ще потърси собствен разговор с Тръмп или ще се консултира с европейските съюзници - някога познати ритуали, след като Вашингтон и Москва проведоха преговори, изключващи Киев.

Към четвъртък сутринта новината за разговора едва ли е била отбелязана в украинските новинарски сайтове.

Относителната безразличност на Украйна към разговора между Тръмп и Путин има просто обяснение, заявиха украински официални лица и анализатори. След повече от година на подобни разговори, които не доведоха до напредък в мирните преговори, украинците са престанали да възлагат страховете си – или, в някои случаи, надеждите си – на тях.

"Вече не обръщаме голямо внимание на такива разговори, защото те не дават никакви осезаеми резултати", каза Александър Мережко, председател на комисията по външни работи на украинския парламент и член на партията на Зеленски.

Новата позиция на Украйна не означава, че тя може да си позволи да се противопостави на Съединените щати, които са ключов военен партньор. Мережко заяви, че Украйна ще "се опита да поддържа конструктивни работни отношения с Тръмп".

Въпреки че Зеленски повтори позицията си в четвъртък, че Украйна подкрепя продължително преустановяване на военните действия, се очаква той да се съгласи с предложението, отправено от Тръмп и Путин по време на разговора в сряда, за кратко примирие на 9 май, което съвпада с руския Ден на победата във Втората световна война.

Но всяко споразумение вероятно ще бъде продиктувано не толкова от вярата, че такова примирие може да проправи пътя към траен мир, колкото от желанието да не се разгневи Тръмп и да се покаже, че Украйна продължава да се ангажира с дипломацията. Украинските официални лица отдавна изразяват скептицизъм относно краткосрочните примирия, посочвайки предишни примирия, при които всяка страна обвиняваше другата в нарушаване.

Мережко заяви, че предложението за примирие не е доказателство за искрено стремеж към мир. По-скоро, според него, то отразява опасенията на Русия, че Украйна може да наруши традиционния военен парад, провеждан в Москва на този ден, като го атакува с нарастващия си арсенал от оръжия с голям обсег. Русия вече значително намали плановете си за парада поради опасения от украински атаки.

Промяната в тона на Украйна се отразява в това как хората в страната възприемат ролята на Тръмп в прекратяването на войната.

През декември 2024 г., малко след изборната победа на Тръмп, мнозинството от украинците смятаха завръщането му на власт за добра новина за Украйна, възлагайки надеждите си на обещанието му да сложи бърз край на войната, според проучване на Киевския международен институт по социология. Година по-късно около три четвърти от тях го възприемаха като лоша новина, сочи проучването.

Междувременно се състояха 11 разговора между Тръмп и Путин, които не донесоха почти никакъв резултат и подчертаха склонността на Тръмп да се приобщава към предпочитания от Москва подход за прекратяване на войната.

След разговор през май миналата година Тръмп оттегли искането си за незабавно прекратяване на огъня и вместо това подкрепи предложението на Русия за преки преговори по широкообхватно мирно споразумение. Тази рамка за преговори би била в полза на Русия, като би позволила преговорите да продължат, докато нейните сили продължават да напредват на бойното поле, оказвайки натиск върху Украйна да направи отстъпки.

Тръмп отиде още по-далеч след среща с Путин в Аляска през август, подкрепяйки искането на Русия Украйна да отстъпи голяма част от територията, която все още контролира в източната част, за да прекрати военните действия - условие, което Киев последователно описва като неприемливо.

Резултатът е промяна в настроенията на украинското общество - от високи очаквания, че Тръмп може да донесе мир, към все по-дълбоко вкоренено убеждение, че той няма да го направи.

Според друго проучване на Киевския международен институт по социология, близо три четвърти от украинците заявиха миналия месец, че не вярват, че настоящите преговори, посредничени от САЩ, ще доведат до траен мир.