Нов фронт: Киев настоява за санкции срещу патриарх Кирил

Патриарх Кирил, глава на Руската православна църква, е трън в очите на Украйна, и на Европа от повече от десетилетие. През 2012 г. той прочуто нарече управлението на Владимир Путин „Божие чудо“, а мащабната инвазия в Украйна определи като „свещена война“. Според ЕС той е "един от най-изявените поддръжници на руската военна агресия срещу Украйна". И все пак блокът не е успял да му наложи санкции.

Около 14 отделни опита на Брюксел да включи религиозния лидер в санкционните списъци бяха блокирани от унгарското правителство поради опасения за "религиозните свободи".

Но сега Киев вярва, че отстраняването на Виктор Орбан, излизащия от властта министър-председател на Унгария, предоставя нова възможност да се наложат наказателни мерки на 79-годишния мъж заради подкрепата му за войната.

Владислав Власюк, украинският комисар по политиката на санкциите, заяви пред The Telegraph:

"Това е един от въпросите, които ще разгледам подробно – олигарсите и патриарсите, които отдавна липсват от списъка заради влиятелни защитници, и то правителствени. Мисля, че това е нещо, което трябва да бъде преразгледано."

Кирил е бивш агент на КГБ

и дългогодишен поддръжник на Путин, който е подкрепил повечето от политиките на руския президент, най-вече неговата инвазия в Украйна.

Той е описал дисидентите като "предатели на родината".

Докато Путин нарича това „специална военна операция“, Кирил е нарекъл борбата „свещена война“ и е изгонил или отстранил свещеници, които са се противопоставили на конфликта или са продължили да поддържат връзки с фигури от руската опозиция.

Поради позицията си по отношение на войната в Украйна Кирил беше наречен „алтарно момче на Путин“ от покойния папа Франциск през 2022 г.

В началото на мащабната инвазия той възстанови структурите на военното духовенство, които бяха преустановени преди повече от век, и назначи главен военен свещеник, който да ръководи църковните дейности за руските сили, воюващи в Украйна.

През ноември 2025 г. той заяви пред Световния съвет на руския народ, международен форум, че руските войници, воюващи в Украйна, не нарушават шестата заповед от Библията:

"Не убивай".

"Църквата позволява на вярващите си да участват във военни операции, ако това се налага от необходимостта да се защитят съседите и да се възстанови справедливостта", заяви той. "Когато злото отнема човешки животи, когато врагът заплашва живота на възрастните хора и децата, на жените и младите, тогава бездействието става неоправдано. В такива случаи липсата на съпротива срещу злото се равнява на съучастие в убийство."

Руската православна църква на Кирил отдавна е обвинявана, че повтаря руската пропаганда и шпионира в полза на Кремъл.

В Норвегия молитвеният дом "Сьорейде", откъдето се разкрива гледка към военноморската база "Хаконсверн" в Берген, беше закупен от руска православна енория през 2017 г. Тогава властите предупредиха, че Москва може да използва местоположението му за смущаване на сигнали, управление на дронове и картографиране на района.

В шведския град Вестерос през 2023 г. близо до стратегически важно летище беше построена църква, охранявана от бойни кучета и обградена с ограда и камери, която по-късно беше оценена от шведското разузнаване като потенциална платформа за шпионаж. Свещеникът, отговарящ за църквата, е получил медал от СВР, основната гражданска служба за външно разузнаване на Русия, заявиха официални лица.

Именно заради подкрепата на Кирил за войната служители на Европейската комисия предложиха да бъде включен в черния списък на поддръжниците на Путин, като част от шестия пакет санкции на ЕС срещу Москва през пролетта на 2022 г.

Унгария наложи едностранно вето върху пакета санкции, докато името на религиозния деятел не бъде премахнато. Тази забрана беше запазена за още 14 кръга санкции, преди Брюксел да се откаже от плановете си да го включи в списъка, който вече обхваща над 2000 имена.

Кирил фигурира в санкционните списъци на не по-малко от седем държави, включително Великобритания, Канада, Украйна, Австралия и редица държави-членки на ЕС, които предприеха едностранни действия срещу него.

Сега, след като Орбан, управлявал в продължение на 16 години, претърпя разгромна загуба на изборите, в Брюксел цари оптимизъм, че ще може да се провеждат политики в подкрепа на Украйна, без Унгария да налага вето. Той се смяташе за най-прокремълския лидер в блока и използваше нападките срещу украинския президент Володимир Зеленски като част от неуспешната си кампания за преизбиране. Аудиозаписи на разговори между Петер Сиярто, неговият външен министър, и Сергей Лавров, неговият руски колега, подхраниха допълнителни опасения относно отношенията между Будапеща и Москва. По време на разговорите Сиярто се съгласи да помогне за отмяната на санкциите срещу руските олигарси и техните семейства и да изпрати секретни документи на ЕС на Кремъл. След поражението на Орбан има признаци, че ЕС отново ще може да прокара своята прокиевска програма.

Миналата седмица Унгария най-накрая оттегли ветото си върху предложен заем от 90 млрд. евро (78 млрд. паунда) за разкъсваната от война страна, за да ѝ помогне да закупи оръжия и да подкрепи икономиката си.

Орбан отказа да одобри необходимата законодателна мярка поради отделен спор, свързан със спирането на доставките на руски петрол за Централна Европа през Украйна.

В крайна сметка Киев отстъпи пред неговите искания за ремонт на повредения нефтопровод "Дружба", както беше поискано от Европейската комисия (ЕК), за да помогне за отблокирането на така необходимите средства.

В сряда Власюк, който е член на близкото обкръжение на Зеленски, също заяви, че Обединеното кралство трябва да "навакса" Франция и да задържи санкционираните руски танкери.