Какво кара жените да се "влюбват" в гей киното?

Млад мъж, облечен в зимно яке и шапка, пита друг мъж, който пуши цигара пред спортен стадион: "Иля Розанов? Шейн Холандър. Исках да се представя."

С този кратък, но натежал от подтекст диалог започва екранната романтика, която в последните седмици буквално превзе попкултурния разговор - между двамата главни герои на еротичната драма "Ожесточено съперничество" ("Heated Rivalry").

Екранизация по поредицата романи "Game Changers" на канадската писателка Рейчъл Рийд, сериалът разказва историята на двама млади хокейни играчи - Розанов (Конър Стори) и Холандър (Хъдсън Уилямс), които играят за съперничещи си отбори. Само че тези "врагове по дефиниция" много бързо (абсурдно бързо - в рамките на първите 17 минути на сериала) стават - меко казано - любовници, а сексуално зареденият им романс е показан съвсем открито в шест епизода, които обхващат десетилетие - от 2008 г. до 2018 година.

Това, което е трябвало да бъде нишов, сравнително малък проект, създаден за Crave (малка канадска стрийминг платформа), изведнъж избухна по световните екрани. HBO Max купи сериала седмица преди канадската премиера на 28 ноември и го пусна на същата дата и в САЩ. Оттогава реакцията на критиката и публиката е възторжена. Само след два епизода Harper’s Bazaar го включи сред най-добрите LGBTQ+ телевизионни сериали на всички времена.

Позитивен отзвук от тази аудитория е лесно предвидим. По-изненадващото за някои се оказа другият основен профил зрители: жените, и по-точно хетеросексуалните жени. От Cosmopolitan до NPR - много медии си задават въпроса защо мъжките секс сцени в сериала толкова "вдигат градуса" на жените. Само че това изобщо не би трябвало да е шок - предвид дългата история на женската ангажираност с подобни истории, на хартия дори повече, отколкото на екран.

Как започва феноменът?

Още от 60-те години е добре документирано, че мъжката романтика и еротика "мъж с мъж" е мощно гориво за женски фантазии. Един от емблематичните примери е моментът, в който фенки на тогава новия научнофантастичен сериал "Стар Трек" ("Star Trek") започват да си представят, че между капитан Кърк и Спок има нещо повече. Те пишат свои собствени, сложни истории (фенфикшънc/ fanfictions), в които двамата герои са любовници - и така се ражда и това, което по-късно става известно като "slash" фикшън: специфичен тип фенфикшън, който "сдвоява" персонажи от един и същи пол.

В свят преди интернет е трудно да си представиш как точно тази много конкретна група фенки с необичайна фантазия се е намирала една друга - но те са намирали начин, обяснява Луси Невил, авторка на книгата от 2018 г. "Момичета, които харесват момчета, които харесват момчета: жени и гей мъжка порнография и еротика" ("Girls Who Like Boys Who Like Boys: Women and Gay Male Pornography and Erotica").

"Интервюирах много жени, които са били във фенфикшън средите още през 60-те. Всичко се въртеше около фотокопирани зин списания. Носеха ги по фен събития и се опитваха да надушат други "slash" фенове. Създаваха малки подгрупи, разменяха си зиновете и четяха историите на другите. Беше много "grassroots" - органично и отдолу нагоре", казва тя, цитирана от ВВС.

А с идването на интернет през 90-те феновете вече получават много по-плодородна среда, в която да строят цели паралелни романтични и сексуални светове около телевизионни герои.

От манга до издателски империи

И издателският свят има дълга история на жени, които създават и консумират истории за романтика "мъж с мъж". В Япония през 70-те общност от жени художнички, известна като Year 24 Group, започва да създава това, което се нарича "shōjo манга" - комикси, насочени към момичета, които понякога изследват еднополови връзки между мъже. През 80-те и 90-те това еволюира в "yaoi", или "Boys’ Love scene", като тези творби се фокусират изцяло върху истории за сексуални отношения между мъже, обикновено писани от жени.

В САЩ и Великобритания отпечатъкът "Black Lace" - по-пикантната алтернатива на популярните едноименни книги, издадени от издателството Mills & Boon - стартира през 1993 г. с фокус върху еротика, която изследва широк спектър женски вкусове, включително истории за еднополова мъжка любов, също написани от жени. А днес издателски линии като Carina Adores на Harlequin, както и Dreamspinner и Riptide, захранват процъфтяваща индустрия на мъжка романтика "мъж с мъж" (или M/M), която се чете основно от жени.

Особено популярна и нишова вариация е "хокей романтиката", а поредицата "Game Changers" на Рийд е само една от многото, в които мъжки хокейни играчи се впускат в горещи истории. Други примери са поредицата "CU Hockey" на Идън Финли и "Stick Side" на Ейми Айслин. Спортната среда е идеален терен: мъже в пикова физическа форма "воюват" с противникови отбори, драмата е гарантирана, а в същото време те често са корави отвън и... меки и горещи отвътре.

Снимка: Стопкадър - iMDB

Защо това работи толкова силно при жените?

Част от привличането може да се сведе до чиста естетика.

Както пише авторката на New Statesman Катрин Хюз в текста си за "Ожесточено съперничество": "Понякога загадката е толкова проста: кое е по-добро от един секси мъж? Двама."

Друга теория, която се върти в безкрайния онлайн разговор за еротичната притегателност на сериала, е, че той дава възможност сексът да се гледа без "замърсяване" от мизогиния или дисбаланс на властта между половете.

Но в фокус групите за книгата си, Луси Невил открива, че за много жени привличането на гей мъжката еротика е нещо по-първично.

"Попитах жените дали някога са фантазирали как са мъж, който прави секс. И повече от половината извадка - почти 300 жени - казаха: "Да, винаги съм го правила". При някои това се свързва с усещане за транс-идентичност, но при огромното мнозинство няма общо с това как възприемат половата си идентичност. Просто когато фантазират, това си е част от фантазията", разказва тя..

Според изследователи като Хенри Дженкинс, експерт по фенфикшън и автор на ключовото изследване за фен културата "Textual Poachers", както и според специалистът по джендър изследвания Джудит Бътлър, може да има и още един пласт: от момента, в който момичетата се научат да четат, те често са изложени на истории, в които от тях се очаква да се идентифицират с мъжки герой. От Питър Пан до Холдън Колфийлд в "Спасителят в ръжта" ("The Catcher In The Rye"), момичетата растат, "преживявайки" какво е да си момче чрез художествената литература - и това става почти естествен рефлекс.

"Джудит Бътлър казва: "Е, това може да се превърне и в част от сексуалната ти идентичност." И мисля, че го видях при много от тези жени: за тях беше много лесно да си представят, че са мъж, който прави секс. Не им звучеше странно", добавя Невил.

Холивуд догонва книжния бум

Докато пазарът на M/M романси в издателския свят расте експоненциално, Холивуд дълго време реагира доста по-бавно. Още през 2005 г. "Планината Броукбек" ("Brokeback Mountain"), с Джейк Джиленхол и Хийт Леджър като каубои, които откриват "забранената" си любов, изглеждаше сякаш ще отвори вратата за много повече гей любовни истории на екрана. Но както отбелязва писателят Тим Тийман в материал на BBC за 20-годишнината на филма миналата година, оттогава насам има "малко последователност и регулярност" в потока от куиър истории и главни куиър персонажи към екрана.

Това обаче може да се промени - поне когато става дума за гей мъжки любовни истории. Преди "Ожесточено съперничество" друга екранизация по книга - филмът от 2023 г. "Червено, бяло и кралско синьо" ("Red, White and Royal Blue") - показа, че има широка публика за тях. По история на небинарния автор Кейси Маккуистън, филмът разказва за зараждащата се връзка между сина на президента на САЩ и британски принц и става голям хит сред женската аудитория, както и оригиналът. Бързо се превръща в една от най-гледаните романтични комедии на Prime и продължение вече е в продукция.

Напоследък гей мъжката романтика и еротика присъстват видимо и в други заглавия - от "Свръхкомпенсиране" ("Overcompensating") на Бенито Скинър (също в Prime) до "Обичам Лос Анджелис" ("I Love LA") на Рейчъл Сенът (HBO). Четвъртият сезон на "Индустрията" ("Industry") се очаква да включва сексуални сцени между двама от мъжките главни персонажи в следващите седмици, а "Нощният мениджър" ("The Night Manager") сезон 2 флиртува с идеята за хомоеротична енергия между героя Джонатан Пайн (Том Хидълстън) и злодея Теди Дос Сантос (Диего Калва).

Има ли риск това да се превърне във фетиш?

Възможно ли е да се появи напрежение, ако гей мъжката сексуалност започне да се фетишизира от хетеросексуални жени, както намеква материал на Salon? Невил казва, че според нейното проучване това е малко вероятно.

"Интервюирах над 200 куиър мъже по темата и преобладаващата реакция беше, че наистина, наистина не им пука - стига репрезентацията да е що-годе позитивна. Бяха от типа: "Ако повече хора правят гей съдържание - супер", разказва тя.

"Някои от гей мъжете, с които говорих, казваха неща от рода на: "Пораснах с мисълта, че хората, които не са гей, вероятно ще са най-много неутрални към мен, а в най-лошия случай - хомофобски: "Гнусно е, отвратително е, само като си помисля за теб и гаджето ти". Така че да знаеш, че жените мислят за теб и гаджето ти като за нещо секси - това е направо готино, обожавам го", споделя Луси.

Какво следва след "Ожесточено съперничество"?

Едно изглежда сигурно: следата, която "Ожесточено съперничество" оставя в културата, ще е дълготрайна. Конър Стори и Хъдсън Уилямс обикалят червени килими и са сред "звездите на момента", сериалът вече има поръчка за втори сезон. Стори намекна, че снимките могат да са още това лято, а шоурънърът Джейкъб Тиърни казва, че сезон 2 ще е по следващата книга на Рийд за двойката - "Дългата игра" ("The Long Game").

А за по-широкия жанр "мъж с мъж" романтика Невил е категорична: "Мисля, че това е нещо, което ще виждаме повече на екрана - определено след успеха на "Ожесточено съперничество". Виждам как ще има опити да се яхне вълната, но според мен това е хубаво."

И ако студиа и продуцентски компании решат да капитализират феномена, няма да им липсват нито сюжети, нито идеи: "Имат море от изходен материал. С десетилетия и десетилетия фенфикшън - няма да им свърши скоро."