Акупунктура – кога си струва да я изтърпим?

Най-ранните текстове, в които се споменава акупунктура като метод за лечение е Императорският канон по вътрешна медицина, съставен преди повече от две хилядолетия. Археологически разкопки в Китай откриват примитивни акупунктурни игли, които датират от около 1000 години преди новата ера.

Сходни лечебни практики са масажи на определени точки от тялото с камъни, както и почиващият на сходни принципи шиацу масаж – притискане на акупунктурни точки с върха на пръстите. Съвременен метод е и т. нар. TENS метод или транскутанна (през кожата) нервна стимулация.

На практика акупунктурата представлява забождането на тънки игли през кожата, като се търсят точно определени точки. Според класическата теория на акупунктурата организмът е изпълнен с жизнена енергия, наречена „чи“. Тази енергия протича по определени пътища или меридиани.

Тези меридиани се разделят на 14, като 2 от тях са разположени в централната част на тялото, а останалите 12 – симетрично от лявата и дясната страна. По меридианите са разположени около 400 точки, бележещи местата, на които те се доближават до кожата. Поставянето на иглите се прави с цел да се възстанови нарушеният баланс като се стимулира или потисне потокът в дадена точка.

За разлика от иглите, които се използват в медицинската практика, в акупунктурата се използват само плътни игли, които завършват с фин и изтъняващ връх. Терапевтите забождат излите в съответните точки, след което ги оставят в рамките на 20-30 минути. В някои случаи допълнително терапевтът стимулира иглите чрез въртене или движение във вертикала

Още за особеностите и приложението на акупунктурата ще откриете на Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.