Кои изследвания се правят при жените с повишено окосмяване?

Синдромът на поликистозните яйчници (СПЯ) може да се прояви с всички от изброените проблеми или само с някои от тях. В по-рядък процент от случаите може да се касае за друг вид заболяване, което налага провеждането на допълнителни изследвания.

 

Повишеното окосмяване (хирзутизъм), акнето и косопадът много по-често са резултат от повишени нива на андрогените (хиперандрогенемия). Андрогените са т. нар. мъжки полови хормони, които нормално се образуват в тялото на жената и играят важна физиологична роля. Те се произвеждат от яйчниците и надбъбречните жлези.

 

 

Синтезираните в яйчниците андрогени под действие на хипофизарните хормони – фоликулостимулиращ и лутеинизиращ хормон, се превръщат в естрогени. Яйчниковите андрогени са: тестостерон – около 25% от общото циркулиращо ниво в кръвообращението, андростендион (50%) и дехидроепиандростерон (ДХЕА) в по-малък процент. Надбъбречните жлези секретират всички от синтезиращите се в яйчниците хормони и дехидроепиандростерон-сулфат (ДХЕАС), който е изцяло от надбъбречен произход.  

 

При синдрома на поликистозните яйчници се смята, че е налице нарушение на синтезата на андрогени предимно на ниво яйчник. При една част от жените се наблюдава преобладаващ надбъбречен андрогенен ексцес. Така например се установява, че серумните нива на (ДХЕАС) са повишени при 20-50% от жените със синдром на поликистозните яйчници.

 

Наличието на повишено окосмяване във всяка една възраст налага изследване на серумните нива на андрогените. Акнето в пубертетна възраст би могло да се пренебрегне като клинична проява на хиперандрогенията, поради честата му изява в този период от развитието на младата жена. Алопецията е по-рядко срещащо се оплакване, което може да се дължи на много фактори, но и то налага изключване на адрогенен ексцес.