Протестът на ценностите - ще стане ли градивна енергията от улицата

"Ще стане ли градивна енергията на улицата?", коментира "Дума". Всеки микрофон, предоставен на участници в протестите, ясно показва, че един от дефицитите на нашата демокрация е  липсата на правна култура и непознаване, дори от интелигентни и проспериращи хора, на правилата за управление и политическо  поведение.

Може би не им е работа, но ако си "срещу", трябва да  можеш да формулираш какво точно искаш, а не само "промяна и тия  да се махат". Ами те и без това си се махат перманентно. Днес едни, утре - другите, а обществото истеризира и разочарованието  е повсеместно. От всичко около нас и най-вече от ужасяващо ниското ниво на овластени от самите нас управленци. Прословутото ни търпение със сигурност е изчерпано и който е пропуснал момента на прозрение, ще плаща политическа цена.

"Протестът на ценностите или протестът на цените", е  съботният очерк в "24 часа". Две вълни на масово недоволство заляха България само за 5 месеца в рамките на една календарна година. През февруари и март хората бяха на улицата срещу кабинета на Бойко Борисов, сега също са там, но за оставка на Пламен Орешарски. Протестът на гладните през февруари показа, че улицата вече е фактор, с който политиците трябва да се съобразяват. И това даде увереност на умните през юни, че отново ще успеят. Една от очевидните разлики между зимните и летните протести са лидерите. Те бяха ясно изразени през февруари, много на брой, разделени във враждуващи лагери. Кандидат-лидерите от юни потъват в сивота и предизвикват снизхождение. Тълпата е единна, няма йерархия и открояващи се над другите. Лицата от бунтовете през зимата направиха опит да влязат в системата, срещу която протестираха. Опитът се оказа пълен провал. Според политолози улицата днес може да роди нов десен проект.

"Не стреляйте по президента!", коментира "Преса". В момента  президентът Росен Плевнелиев се държи според легитимните си  функции като изразител на интересите на всички български граждани. Картината, при която протестиращите хора аплодират с лице към "Дондуков" 2 и с гръб към Министерския съвет, е добра метафора на една важна промяна. Нека не забравяме, че през февруари Плевнелиев беше освиркан при опита си да влезе в контакт с протестиращите, а днес излезлите на улицата му ръкопляскат. Стига да има куража да застане изцяло на страната на гражданите в очертаващата се безкомпромисна война с  олигархичната върхушка, президентът трябва да бъде подкрепен.

"Брюксел не вярва на катарзиси", коментира "Труд". Едва ли  можеше да има по-лош момент за Пламен Орешарски да направи първата си официална визита като министър-председател в чужбина. И то точно в Брюксел. Ако за нещо трябва да се притесняват Орешарски, Сергей Станишев и Лютви Местан, то е втвърдяването на тона. Когато председателят Барозу казва, че има "дълбока загриженост" за прилагането на законите в София, това идва да покаже само едно - че Брюксел на катарзиси не вярва.

"Орешарски си спомни брюкселските кошмари", коментира "Сега". Живата памет за онази драматична 2008 г., когато ЕК замрази през юли 825 млн. евро от трите предприсъединителни фонда за България, а в края на ноември отне от тях окончателно 200 млн. евро, е Пламен Орешарски, сегашният министър-председател. Причината бе липсата на наказания за висши служители след засечени нарушения с европейски и национални средства. Според данни от служебното правителство на Марин Райков в риск от загуба за тази година са 272 млн. евро. Според отговарящия за България в Генерална дирекция "Регионална политика" на Еврокомисията Йероен ван Оел рискът е поне за 500 млн. евро, защото досега са усвоени по сметките на Брюксел едва 31% от полагащите се 6,67 млрд. евро на България.

През  оставащите 30 месеца държавата трябва да се справи с другите 69%, или да усвоява по 150 млн. евро на месец. Евродепутатът Ивайло Калфин отбеляза, че това е половината истина, защото най-вероятно ще загубим поне 1 млрд. евро.