Българите, които не са чували за "Зелената сделка" са повече от онези, които са чували за нея, но през 2021 г. с 11 на сто спрямо 2020 г., расте делът на запознатите с този термин. С толкова намаляват и напълно неинформираните.
Това показват данни от две национални представителни изследвания на "Екзакта рисърч груп" за "Зелената сделка" и нагласите на българите, реализирани през октомври 2020 г. и през октомври 2021 г.
Първото проучване е проведено от 1 до 7 октомври 2020 г. сред 1005 пълнолетни българи от цялата страна, а второто проучване - между 29 септември и 4 октомври 2021 г. , също сред 1005 пълнолетни българи в цялата страна. Методически е осигурена съпоставимост на данните от двете изследвания.
Двете проучвания са реализирани със средства на "Екзакта Рисърч Груп" и с финансовата подкрепа на депутата в ЕП Радан Кънев.
Според данните от 2021 г. 48,4 на сто декларират, че са чували да се говори за "Зелена сделка", докато през 2020 г. техният дял е бил 36,5 на сто. През 2021 г. 51,6 на сто заявяват, че не са чували да се говори за "Зелената сделка", като делът им през 2020 г. е бил 63,5 на сто.
Над средните дялове разпознаващи термина "Зелена сделка" през 2021 г. "Екзакта рисърч груп" регистрира сред висшистите (сред 67 на сто от тях), сред столичаните (сред 57 на сто от тях), сред жителите на областните градове (сред 53 процента от тях), сред живеещите без лишения и сред българите на възраст между 30 и 60 години.
По-ниска стартова разпознаваемост на термина "Зелена сделка" през 2021 г. се регистрира сред хора на възраст под 30 години (сред 56 на сто от тях), сред възрастни над 60 години (сред 54 на сто от тях), сред респонденти с основно и средно образование, сред хора с нисък стандарт на живот и сред жители на малки градове и на села.
В сравнение с октомври 2020 г., през октомври 2021 г. се отчита ръст от 7 на сто в дела на правилно отговарящите (от 39 процента на 46 на сто), че "Зелената сделка" е набор от европейски политики за дългосрочно намаляване на вредните емисии в страните от ЕС и за финансиране на икономическата трансформация към нисковъглеродна икономика. Така отговарят по-често хора на средна възраст, висшисти, както и жители на столицата и на големите градове.
Отговорът, че "Зелената сделка" е план на българското правителство за намаляване на вредните емисии в българската енергетика до 2030 г. не е грешен по същество, но той поставя акцент на националната политика по темата. Такъв отговор понастоящем дават 15 на сто от интервюираните, а през есента на 2020 г. така са отговаряли 13 процента.
Отговорът, че "Зелената сделка" е план на ООН за цялостна промяна на човешките дейности с цел намаляване замърсяването на околната среда е посочен от 7 на сто от респондентите в изследването от 2021 г., както и от 8 процента от интервюираните през 2020 г.
С цели 8 на сто за последната година намалява делът на хората без мнение по въпроса.
Преценките, че страната ни не е готова да участва в плана "Зелено възстановяване и трансформация" така, че да извлече полза от него, имат превес над допускането, че можем да участваме в плана и да извлечем полза за страната от това.
На фона на зачестилите коментари по темата, с 3 процента (от 41 на сто на 44 процента) спрямо 2020 г. нараства делът на преценяващите, че не сме готови да участваме в плана "Зелено възстановяване и трансформация" така, че да извлечем полза за страната. Това по-често твърдят образовани жители на големите градове на страната. С ръста на информираността за "Зелената сделка" едва ли пропорционално ще нараства и делът на хората, които мислят, че България е готова да извлече ползи от нея, коментират анализаторите.
През октомври 2021 г. 40,2 на сто от българите определят като трайно нерешен проблемът за замърсяването на въздуха в своето населено място. За 59,8 процента това не е така. Замърсяването на въздуха е трайно нерешен проблем за 81 на сто от столичани и за половината от жителите на областните градове.
Замърсяването на въздуха не е трайно нерешен проблем за 67 процента от жителите на малките градове и за 92 на сто от жителите на селата.
Данните за последната година показват устойчиви нагласи в отговорите на този въпрос.
За последната година с 4 на сто - от 11 процента на 15 процента, нараства делът на хората, които заявяват, че биха напуснали населеното място, в което живеят, за да отидат другаде, където въздухът е по-чист. Това твърдят по-често хора на възраст под 40 години, високообразовани и заможни респонденти. Такъв отговор дава и всеки четвърти от живеещите в населени места, където замърсяването на въздуха е трайно нерешен проблем.
През последната година нарастват дяловете на българите, които са готови персонално да подпомогнат борбата с климатичните промени, като предприемат някои мерки и спазват определени ограничения, сочат данните. Личната готовност за ограничения най-често се свежда до ползване на козметични продукти, отговарящи на екологичните стандарти - това посочват 79 на сто през октомври 2021 г., по-често жени и вискообразовани хора на възраст до 50 г. Година по-рано, този дял е бил 70 процента.
65 на сто са готови да не използват дърва и въглища за битови нужди. Това е със 8 процента по-висок дял от регистрирания през 2020г. -57 на сто. В същото време, обаче, сега по над 60 на сто от жителите на селата и от представителите на малцинствата, за които това е достъпното отопление, не биха предприели подобна мярка.
Най-слаба е персоналната готовност за подпомагане на борбата с климатичните промени като се намалят пътуванията с автомобили. 53 на сто от българите биха предприели подобна стъпка, а нежелаещите да го направят са по-често мъже, жители на областните градове и хора на възраст под 50 години.
49 на сто биха ограничили консумацията на месо. 60 процента от жените биха приели подобно ограничение, докато 64 на сто от мъжете са твърдо против.
Една трета биха плащали еко данък върху самолетните билети - по-често висшисти, хора с висок стандарт и респонденти на възраст между 30 и 40 г.

Повечето основни храни, плодове и зеленчуци на едро са поскъпнали през седмицата
Основателят на Telegram: Мерките срещу VPN в Русия са причина за прекъсването на банковите услуги
„Алтернатива за Германия“ изпревари партията на Мерц в ново социологическо проучване
Тр. Трайков: Временна промяна на схемата за емисии ще помогне за по-ниски енергийни цени
Тръмп и Израел притискат Иран преди изтичането на крайния срок за споразумение
Украйна и Турция договориха засилване на сътрудничеството в областта на сигурността
Как работи съвременният флорист и каква е тайната на дългия живот на цветята
Патриарх Даниил на Цветница: Да принесем вяра и добродетели, за да царува Христос в сърцата ни
Патриарх Даниил оглави тържествената литургия за Цветница (СНИМКИ)
ФБР арестува племенница на Солеймани и дъщеря ѝ в САЩ?
Народната певица Цветелина: За мен Цветница е възраждане и ново начало
Мъж е пострадал при пожар в хоспис в София
Флик за издънката на Реал: Не коментирам други отбори
Босът на ЦСКА 1948 се майтапи с ЦСКА и Берое
ЦСКА спря прогреса и изпуска контрола на мачовете
Левски лети към титлата: Веласкес ще матира Ясен с три рокади
Йокич и Уемби сътвориха страхотно шоу в НБА
Левски е длъжен да бие в Добрич заради психологията
Седмична таро прогноза за 6 – 12 април
Дневен хороскоп за 5 април, неделя
Боядисване на великденски яйца със сода за хляб
5 домашни упражнения, с които ще стегнете бедрата
Как да си приготвите сами костен бульон?
Нумерологична прогноза за 5 април
По-слаб интерес към Северното Черноморие за Великден, хотели остават затворени
Патриарх Даниил: Да принесем на Христос вяра и добродетели на днешната Цветница
"Артемис II" вече е почти на половината разстояние до Луната
Реставрация „на коляно“: безценни артефакти се спасяват във фургони зад музея във Варна
Кукленият театър във Варна ще зарадва децата днес с представлението "Пепеляшка"
Колко войници са загубили САЩ в Иран?
Магнитосферата на Сатурн се оказа асиметрична, за разлика от земната
Астрономи откриха трета галактика, лишена от тъмна материя
Учени откриха как да затоплим Марс само за 15 години
Астронавтите от Artemis II са изправени пред опасността от слънчева радиация
Откриха най-древния град в света, съществувал преди египетската цивилизация
Космическите центрове за данни на Илън Мъск може да се окажат провал