Скъпа, смалих... реалността! Технологията е факт. А сега накъде?

Спомняте ли си лудия учен Уейн Залински от филма "Скъпа, смалих децата"?  Той трябваше някак си да обясни на съпругата си, защо хлапетата са с размера на хлебарки.

Няколко десетилетия след излизането на лентата, учените от университета в Масачузетс изобретиха уред, с който могат да свият всякакви предмети до наноразмери.

Използвайки лазер, те могат да смалят всеки предмет на една хилядна от размера му – тоест, по-малки от това, което окото може да види. По-малки дори и от някои микроби, които можеш да видиш с микроскоп.

За какво би се използвала обаче подобна технология? Със сигурност не за смаляването на деца. Лазерът ще създава миниатюрни лещи за микроскопи и телефони, а също така и за създаването на мънички роботи, които да подобрят всекидневния ни живот.

"От много време се опитваме да подобрим техниката си, за да можем да създаваме нано материали. Има толкова много неща, които може да правим с тях", обяснява невротехнологът, професор Едуард Бойдън.

Лазерът не е толкова силен, колкото този в "Скъпа, смалих децата", но пък продуктите му имат страхотни приложения в истинския живот. Например, учените ще се опитат да "вградят" малки роботчета в лекарствата за лечение на рак, които да са програмирани да търсят само раковите клетки и да ги унищожават напълно. А и може да забравите за микрочиповете. Експертите ще направят наночипове за бъдеще.

Най-интересното е, че машината е много проста. Има нужда от лазер и абсорбиращ гел, който най-често се използва в... памперси.  Материали, които всички лаборатории имат в излишък.

Ето как работи: използвайки лазера, технолозите създават структура, използвайки абсорбиращия гел, подобно на 3D писалка. След това могат да прикачат към нея всички материали – от метал, та чак до ДНК. И накрая ги свиват до възможно най-малкият размер.

"Прилича малко на фотография. - разкрива студентът Даниел Оран. - Латентно изображение се формира след като сензитивен материал в гел е изложен на светлина. След това проявяваш това латентно изображение в истински предмет, като прибавяш друг материал, като сребро, например".

Всъщност, Оран е професионален фотограф, който започва проекта през 2014 г. заедно със свой колега, студент по физика. Днес, тази технология бързо може да навлезе дори в домовете ни, училищата или офисите, тъй като материалите, които се използват, не са токсични.