9 години в ролята на президент: Възходите и грешките на Румен Радев, какво предстои?

Румен Радев спечели президентските избори през 2016 г. след доминация на ГЕРБ в политическия живот. По това време вече имаше натрупано обществено недоволство, скандалите около съдебната система и корупцията бяха в центъра на вниманието и тогава.

Президентските избори се възприемаха повече като "за" или "против" статуквото. Радев беше ново лице в политиката, без партийна биография, военен пилот и бивш командир на ВВС. Създадоха му образа на дисциплиниран и независим. И въпреки, че бе издигнат от БСП, успя да привлече гласове и извън левите избиратели. 

Срещу себе си имаше кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева, която е далеч от представата за харизматичен политик. Цачева си остана в руслото на "партиен кадър" като и до днес има коментари, че ГЕРБ доброволно е сдал президентския пост.  

Радев обърна представата за ролята на президентството

Президентската институция у нас има по-скоро представителен характер, като цяло неговите предшественици се радваха на голям комфорт, защото през мандатите си рядко се намесваха в политическия живот. 

Румен Радев обаче обърна тази по-скоро церемониална роля и се превърна в политически фактор. Той заемаше публични позиции, налагаше вето на приемани закони, обръщенията му към нацията бяха силно политизирани. Постепенно той си създаде ролята на коректив на изпълнителната и законодателната власт.

Тази роля навлезе в нова фаза през 2020 г.

Протестите, вдигнатият юмрук и липса на резултати

През 2020 г. третото правителство на Бойко Борисов бе навлязло в третата си година. Корупция, постоянните критики към прокуратурата и липса на съдебна реформа родиха определението "завладяна държава". Връзките между олигарси и политици се осветляваха, а Христо Иванов и Ивайло Мирчев акостираха с лодка край резиденцията на Ахмед Доган в Росенец. Двамата удариха камбаната как се окупира държавна собственост от политик като Ахмед Доган, който по това време се смяташе за сивия кардинал в политико-икономическия живот.

Това, което доведе до ескалация на напрежението стана на следващия ден - 9 юли, когато прокуратурата влезе демонстративно в президентсвото и арестува съветници на Радев.

Президентът успя да се превърне във водеща фигура, а вдигнатият му юмрук се превърна в политически символ. На следващия ден Радев излезе и изрече култовата фраза "Мутри, вън!", вдигна юмрука и се позиционира към лагера на опозицията. 

Избухнаха протести с искания за оставката на правителството на Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев, призиви за реална съдебна реформа. Те продължиха над 100 дни и липсата на изявени лидери превърнаха Радев в такъв. 

Подкрепата към него растеше, но в същото време търпеше и критики. Опонентите го обвиняваха, че е превърнал президентството в активен политически играч, а не арбитър. Че подстрекава към нестабилност, че е започнал институционална война.

Самите протести не доведоха до оставката на правителството и свалянето на главния прокурор, политическата криза се задълбочи, но проправиха пътя към изборите през 2021 г. и появата на нови политически формации. Радев пък вече се изявяваше като политически фактор, който е загърбил ролята на церемониал майстор в президентсвото. С всички позитиви и рискове, които това носи.

Ерата на служебните кабинети

Периодът 2021–2023 г. със сигурност ще бъде интересен за историците, но всъщност именно в него президентството бе зачертано като представителна институция. За едни Румен Радев беше гарант за стабилност в хаос, за други – президент, който прекрачи границите.

След протестите от 2020 г. доверието към традиционните партии се срина, появиха се нови формации, а съставянето на стабилно парламентарно мнозинство се превърна в химера. 

Започнаха избори след избори, а реално властта се съсредоточи в служебни кабинети, съставени от Радев. Президентът избираше премиери, министри и приоритети. И макар мнозина да виждаха стабилизиране на властта, реално служебите кабинети надхвърлиха предназначението си - да организират избори. Именно тогава бе въведено машинното гласуване, но пък се вземаха социални и енергийни решения, правеше се ревизия на предишни управления. През този период бяха извадени на показ корупционни практики в държавните дружества и особено в пътното строителство. Първите служебни правителства се радваха на 
високо одобрение, но в крайна сметка от всичко изнесено резултат нямаше.

Тук се заговори и за "инженеринг" от страна на Радев - негови министри станаха депутати и лидери на нови партии. Изборите през април и юли 2021 г. не доведоха до съставяне на кабинет, но на третия опит след силен резултат на създадената през същата година Продължаваме промяната се стигна до коалиционно правителство.

ПП се яви като антикорупционна сила, която успя да се възползва от недоволството към старите партии. Премиер стана Кирил Петков, Асен Василев пък пое финансите. Общото между двете силни фигури е, че бяха министри в служебен кабинет на Румен Радев.

Президентските избори 2021 г.

На президентските избори Радев беше преизбран убедително на фона на управление на три служебни правителства. На балотажа той направо прегази Анастас Герджиков - 66% срещу 31% от гласовете. Това легитимира активната му политическа роля, която замести представителната президентска. Критиките към него започнаха да се засилват като най-често го обвиняваха в създаване на лоялна паралелна администрация. На него се приписа и ерозията на парламентаризма, желанието да нормализира извънредното управление на служебните кабинети. Самият Радев пък използва втория мандат, за да затвърди образа си на системен опонент на партийното статукво.

Войната в Украйна 

В първите месеци на войната в Украйна, която започна през февруари 2022 г., Радев изрази подкрепа за Украйна. Позицията му беше, че тя е жертва на нападение. В същото време започна да акцентира, че България не трябва да се въвлича във военни действия, да изпраща войски, техника и боеприпаси.

Позицията му започна да се различава от тази на правителството, ЕС и НАТО, които ясно осъдиха руската инвазия и подкрепиха Киев с оръжия и санкции.

Радев често повтаря, че войната няма военно решение, трябва да бъде прекратена чрез дипломация и диалог. Той многократно заявява, че България не трябва да участва пряко чрез оръжия, тъй като предоставянето им само продължава войната и носи риск от ескалация. Президентът на Украйна Володимир Зеленски публично реагира на тази позиция, като постави въпрос какво би направил Радев, ако беше на негово място.

Радев атакува и част от политиките на ЕС, които според него "подтикват Украйна да продължава войната".

Позициите на Радев му донесоха доста критики, включително, че не защитават интересите на страната и са близки до тези на Кремъл. Рядкото използване на думата "война" и оценки от сорта, че "Победата на Украйна е невъзможна" го пратиха в орбитата на Русия, тъй като противоречи на линията на западните съюзници.

Сделката с "Боташ" - пирон в политическата кариера на Радев

Договорът за доставка на газ между България и турската държавна компания "Боташ" със сигурност ще бъде основната тема на неговите опоненти в кампанията на предсрочните избори. 

Срокът е дълъг, България заплаща ежедневни такси за резервиран капацитет, независимо дали използва доставките или не. Според изнесените данни това ни струва над половин милион евро на ден. Договорът беше сключен по време на служебно правителство, назначено от президента Румен Радев. Което противоречи на функциите на кабинета. Радев защити договора като алтернатива на руските доставки, които бяха нестабилни и обект на санкции от ЕС. Той на няколко пъти отхвърли критиките, че договорът не се използва и само се плащат такси. Въпросите за "Боташ" често бяха подминавани от президентството, но сега, вече на политическия терен ще трябват отговори.

Неуспелият референдум за еврото

Несъстоялият се референдум за въвеждането на еврото през 2025 г. също се превърна в политическа дъвка, в която главен герой бе Румен Радев.

През месец май миналата година той обяви, че внася в Народното събрание предложение за национален референдум с въпрос: "Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута евро през 2026 г.?". Радев мотивира предложението си с аргумента, че трябва да има широк консенсус за тази стъпка. Това обаче се случи в момент, когато страната финално изпълни техническите критерии за приемане на еврото и Европейската комисия и Европейската централна банка одобриха плановете България да стане част от еврозоната от 1 януари 2026 г.

Експерти заявиха, че конституцията и закона за референдумите не позволяват провеждане на референдум върху въпрос, който вече е предмет на ратифициран международен договор или правно задължение, какъвто е договорът за членство в еврозоната. Моментът ще се запомни и с напускането на Крум Зарков от екипа на Радев.

В началото председателката на парламента Наталия Киселова върна предложението на Радев като неприемливо — именно защото не отговаря на Конституцията и европейските задължения. По-късно, на 3 декември и по-малко от месец преди приемането на еврото Народното събрание отхвърли предложението за референдум.

През цялото време реториката на Радев бе, че липсва широко обществено съгласие за въвеждане на еврото, отказът от референдум е отказ от демокрация, няма доверие в институциите, липсва кампания за ползите и рисковете от еврото. Ходът за референдум бе определен от критиците като полулистки, като в същото време все повече се засилваха спекулациите за създаване на партия от Радев.

Какво го очаква на политическия терен?

Румен Радев напуска президенството днес, 23 януари. Той вече даде заявка за участие в предсрочните избори, като в първото му обръщение акцентите бяха "корупция", "мафия" и "нов обществен договор". Социолози и политолози предричат, че той ще се превърне в основен играч в следващия парламент. Дори го определят като поредния "нов месия". С тази разлика, че той не е нов. Защото президентския му мандат е силно оцветен политически. 

Появата му със сигурност променя Играта. Най-много трябва да се притесняват малките партии, за които влизането в следващия парламент ще бъде под въпрос. Това се отнася и за столетницата БСП, тъй като се смята, че вече бившият президент ще привлече предимно леви избиратели. Вече са всекидневни и спекулациите за нови коалиции след вота. 

Но за да се правят прогнози дали политическият проект на Румен Радев ще бъде устойчив, трябва да се види отговорът на най-важния въпрос. А именно кои ще са имената, които ще се включат в партията. Кандидат за слава много, но резултатът ще бъде в ръцете на сивите кардинали. 

Независимо от политическото му бъдеще, Румен Радев ще остане като президентът, който превърна институцията от наблюдател в активен политически център. Това ще окаже влияние и върху неговия наследник, който трябва да бъде избран в края на тази година. Защото пътят към президент, обединяващ политически целия народ, сякаш вече е затворен...