След изборите в Унгария: Ще удари ли "ефектът Будапеща" и България?

В неделя България провежда осмите си парламентарни избори за пет години, като новата партия на президента Румен Радев води в анкетите във вот, за който мнозина се надяват, че ще сложи край на сегашната хронична политическа нестабилност, пише в анализа си Euronews.

Радев, бивш генерал от военновъздушните сили, който подаде оставка като президент през януари, сформира своята коалиция "Прогресивна България“ след оставката на правителството през декември.

Според последните анкети партията му води с 33% подкрепа, което го позиционира като ключов фактор в това, което се очаква да бъде поредният фрагментиран парламент.

Перманентна криза

Изборите следват пет години почти перманентна криза, в която никое правителство не е оцеляло през пълен мандат. Вместо това страната премина през служебни правителства, крехки коалиции и краткотрайни съюзи, които често се разпадаха на фона на скандали.

Общественото доверие почти се е изпарило. Избирателната активност, някога барометър за демократична ангажираност, е навлязла в състояние на хроничен спад.

Тази продължителна нестабилност се разгръща на фона на задълбочаващи се вътрешни разделения и нарастващ външен натиск.
Война на Русия в Украйна разкри ясна разломна линия, преминаваща както през обществото, така и през политическата класа - такава, която продължава да определя националния диалог.

И все пак, парадоксално, България, през същия този период, направи важни стъпки напред в европейската си интеграция - присъедини се към Шенген и прие еврото - често без функциониращо правителство или дори приет държавен бюджет.

Междувременно забавянето на реформите забави достъпа до фондовете на ЕС за възстановяване, повишавайки риска от загуба на милиарди.

Идеален ли е моментът за нов играч?

Последният колапс дойде след вълна от масови протести в края на 2025 г. - най-големите, наблюдавани от десетилетия - първоначално предизвикани от спорен проектобюджет, но бързо трансформирани в по-широк бунт срещу политическото статукво.

В центъра на обществения гняв бяха две познати фигури: лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов и Делян Пеевски, противоречива политичекса фигура, санкциониран по американския закон "Магнитски“. Критиците ги обвиняват, че действат в тандем, консолидирайки контрола над държавата и концентрирайки властта най-вече в ръцете на Пеевски, въпреки че той официално не беше част от управляващата коалиция.

Протестите бяха подхранени отчасти от опозиционната коалиция "Продължаваме промяната - Демократична България“, която се опита да се преоткрие, след като загуби доверие, защото преди това управляваше редом със същите фигури, на които се противопоставя.

Обновеният обет - "никога повече“ - намери отклик, като помогна да се изведат хиляди хора на улицата и в крайна сметка да се принуди правителството да подаде оставка.

Но точно когато този импулс достигна своя връх, се появи нов претендент.

Радев подаде оставка преждевременно и стартира собствен политически проект, позиционирайки се като човекът, който ще "счупи олигархията“. В рамките на седмици той се изкачи на върха на анкетите.

Проевропейски или в стил Орбан?

Проучванията показват, че новата партия на Радев може да си осигури първо място с над 33% подкрепа.

Макар че е малко вероятно това да се превърне в пълно мнозинство, то го позиционира като ключов фактор за вземане на решения в това, което се очаква да бъде поредният парламент с ограничена власт.

Възходът му подхранва сравнения с Унгария и по-специално с премиера Виктор Орбан. И все пак паралелът е двупосочен.

От една страна, рекордната избирателна активност на последните избори в Унгария, които сложиха край на 16-годишното управление на Орбан и показаха, че промяната е възможна навсякъде в Европа, породи надежди сред някои в България, че подобна мобилизация може да прекъсне цикъла на апатия и нестабилност.

От друга страна, критиците предупреждават за различен паралел. По-рано тази година, малко преди Радев да основе проекта си, един от близките му сътрудници – сега и кандидат за депутат – Слави Василев заяви в интервю за Нова телевизия: "Ако Радев ръководеше партия, той щеше да бъде проевропейски, но в рамките на Европа, която дава приоритет на собствения си мироглед“, нещо, което той твърди, че настоящият европейски елит не успява да направи".

"Според мен той ще се доближи до политиките на Орбан“, каза Василев, като същевременно отхвърли идеята, че Орбан или Радев са водили проруска политика.

Неотдавнашните му постижения рисуват различна картина. През цялото си президентство Радев заема позиции по продължаващата война на Русия в Украйна, които се различават от тези на всички български правителства по време на неговия мандат.

Той се противопоставя на военната помощ за Киев, твърди, че подобна подкрепа рискува да въвлече България във войната и последователно призовава за диалог с Москва.

Неговите минали изказвания, включително описанието на Крим като законно "руски“ - и публичният му сблъсък с украинския президент Володимир Зеленски по време на посещение в София през 2023 г. допълнително разпалиха противоречията.

В скорошна реч Радев критикува Брюксел с все по-остри думи, обвинявайки ЕС, че дава приоритет на идеологията пред икономическия прагматизъм и се превръща в "заложник на амбицията си за морално лидерство“.

Според него икономическите решения вече не се основават на реална полза, а на идеологическа коректност, а пазарните и инвестиционните политики вече не се ръководят от максимизиране на печалбата.

Той твърди, че европейските лидери трябва да дават приоритет на икономическите интереси, както правят Съединените щати, Китай и Русия.

Малко преди България официално да се присъедини към еврозоната, Радев се опита да свика референдум по въпроса.

Това беше отхвърлено както от парламента, така и от Конституционния съд, но той продължи да твърди, че е трябвало да се проведе консултация с народа и че приемането на еврото е преждевременно.

По време на кампанията си Радев дори призова политиците, които "въвеждат еврото над главите на хората“, да бъдат наказани.

Сега неговото послание във вътрешното пространство се фокусира върху разрушаването на това, което той описва като "вкоренена олигархична система" - често открито сочейки с пръст Борисов и Пеевски.

Брюксел гледа решаващия вот в София

Без ясен път към мнозинство, следващото правителство вероятно ще се окаже резултат от напрегнати и потенциално нестабилни преговори.

За избирателите непосредственият въпрос е дали последните събития в Унгария ще вдъхновят по-голяма избирателна активност или България може вместо това да се насочи към модел, който отразява стила на управление на Орбан.

Резултатът не само ще оформи вътрешната траектория на страната, но и ще бъде следен отблизо в целия ЕС, тъй като блокът се опасява от по-нататъшна нестабилност във всяка от държавите-членки.