Въглищният сектор в България: От запазване на статуквото печелят политически сили

Въглищният сектор на България е разкъсван между тежката икономическа реалност и политическото нежелание за радикални реформи. Вместо енергиен стълб и двигател на икономиката, държавните въглищни гиганти все по-осезаемо се превръщат в нова „черна дупка“ за публичните финанси. Това коментира икономистът Димитър Събев в предаването "Бизнес старт", като представи предстоящата си монография „Въглищни райони след края на въгледобива. Нова индустриална политика на България“. 

Години наред тезата за „евтината въглищна енергия“ беше основен щит срещу всякакви опити за реформи. Реалните финансови отчети обаче категорично опровергават този мит. Секторът вече не е печеливш, а се издържа чрез скрити и директни субсидии от данъкоплатците, каза Събев.

„Това са данни за непоносимата, непосилната неефективност на българския въглищен сектор. Тук става дума за едни губещи предприятия през последните години, които обременяват без това притеснения държавен бюджет със стотици милиони евро загуби“, каза Събев, визирайки двете ключови държавни дружества – ТЕЦ „Марица Изток 2“ и „Мини Марица-изток“.

Мащабът на финансовия колапс е илюстриран с конкретни цифри: 

„За първите девет месеца на 2025 година двете държавни предприятия имат 225 милиона евро загуба. Които се натрупват на 100 милиона евро загуба от предходната година. И единствено хронични загуби, които се обърнаха само през 2022 година, през кризата в Украйна. Всичкото останало са загуби, загуби, загуби.“

Въпреки очевидната икономическа нецелесъобразност, въглищната енергетика оцелява. Основната причина за това са политическите интереси, лобисткият натиск и социалният популизъм. Всеки опит за оптимизация на разходите или преструктуриране среща яростна съпротива, коментира Събев.

Икономическият анализ показва, че загубите имат два основни компонента, като единият от тях е „много прекомерно раздутият персонал“. Събев посочва сериозен дисбаланс между броя на заетите и реалното производство:

В ТЕЦ „Марица Изток 2“ през 2015 г. са работили 2400 души, а в началото на 2026 г. те са 2200. Персоналът е намалял с едва 200 души за 10 години, докато производството се е сринало с повече от 50%.

В „Мини Марица-изток“ броят на работещите е спаднал с 15% (от 7000 на 6000 души), но добивът също отчита спад от над 50%.

Когато тези факти се извадят наяве, рационалният икономически дебат бива бързо заглушен с политически лозунги. 

„Когато се повдигне този въпрос, ти ставаш враг на народа. Ти ставаш враг на трудещия се човек. Въпросът е точно обратният“, обясни Събев, като допълни, че производителността у нас е между 3 и 5 пъти по-лоша спрямо европейските стандарти.

„Над пет пъти по-лоша производителност в България. Пет пъти по-лоша производителност и на мините, и на ТЕЦ-а.“

От запазването на това статукво печелят политически сили, които купуват социално спокойствие и си осигуряват гласове в региона, както и синдикатите, които отказват да погледнат дългосрочно. Забавянето на реформите обслужва и конкретни икономически кръгове, свързани с по-малки, остарели и силно замърсяващи мощности, каза Събев.

Аргументът за „енергийната сигурност“ и това, че въглищата са гръбнакът на енергийната ни система, често се използва като индулгенция за бездействие. Според експертите въглищният капацитет все още не може да бъде изключен мигновено от микса, но той се нуждае от радикално прочистване.

„Въглищата сега в момента е рано да бъдат изключени от системата. Но за да имат въглищата бъдеще, те трябва да минат през едно чистилище, един пречистващ процес... Ако искаш тези хора – истинските работници, истинските специалисти, инженерите, трудовите хора – да работят, ти трябва да очистиш шлаката“, каза Събев.

Енергийната сигурност е реален аргумент, но превърнат в оправдание, той обрича сектора на бавна смърт, добави той.

Цената на отлагането на енергийния преход ще бъде платена от целия регион. Вместо контролирана еволюция, упорството за запазване на въглищата на всяка цена рискува да доведе до икономическа пустиня.

Димитър Събев отправи и сериозно предупреждение към профсъюзите: 

„Лично аз мисля, че синдикатите, които са представители на работещите в този сектор, трябва да вземат една политика, по-ориентирана към бъдещето. Ако се стремят да вървят в статуквото, те ще обрекат огромния, хубав Загорски регион на един бавен упадък.“

Европейският опит, изследван в монографията на Събев, показва, че Европа е мозайка от въглищни райони и успешните примери са там, където са взети навременни мерки за индустриална трансформация. На места въглищните басейни са превърнати в университетски, туристически или аграрни центрове.

За България обаче икономистът вижда различно алтернативно бъдеще. Най-добрата стратегия за въглищните региони у нас е внедряването на чиста индустрия, реално производство и мехатроника. За целта е необходима целенасочена, дългосрочна и агресивна държавна индустриална политика, която да привлече инвеститори с висока добавена стойност, способни да използват инженерния и технически потенциал на хората в региона.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.