НАТО е съюз-зомби: Европа трябва да поеме щафетата, преди да е станало късно

Едва е утихнал шумът около Давос, а световните лидери отново се събират в Европа тази седмица за Мюнхенската конференция по сигурността. На основната сцена на форума и в безброй срещи на четири очи бъдещето на съюза ще бъде водеща тема. Някои лидери, сред които генералният секретар на НАТО Марк Рюте, вероятно ще се опитат да омаловажат проблема около Гренландия, настоявайки, че всяка концепция за европейска сигурност без Съединените щати е не по-малко от заблуда. Тази гледна точка обаче, колкото и да е обнадеждаваща, губи убедителност. Още по-лошо - тя подкопава усещането за неотложност, което настоящият кризисен момент изисква, пише в анализа си за „Форин Полиси“ Ребека Лиснър, старши сътрудник по въпросите на външната политика на САЩ в Съвета за външни отношения.

НАТО като съюз-зомби

Вместо да се приспиват с фалшиво чувство за сигурност, европейските съюзници на Съединените щати трябва да приемат една неудобна и неприятна реалност: НАТО се е превърнал в съюз-зомби. Формално неговите процедурни характеристики остават непокътнати. В Брюксел функционира оживен щаб, американски върховен главнокомандващ на съюзническите сили разполага с пълномощия, а по целия континент са разгърнати внушителни военни способности.

Но движещият дух на алианса - ангажиментът на САЩ към колективната отбрана по член 5 от учредителния договор - е изчезнал. Без тази жизнена сила НАТО губи доверието и убедителността, които десетилетия наред успокояваха съюзниците и възпираха противниците. Възраждане е възможно, но то ще изисква европейците да поемат отговорност за съюза, преди да е станало твърде късно.

Тръмп и ерозията на доверието

Първият мандат на президента на САЩ Доналд Тръмп вече създаде криза на доверие в НАТО. Той нееднократно критикува алианса, определяйки го като "остарял" и "много несправедлив" към Съединените щати, а същевременно упрекваше съюзниците, че не поемат своя дял от разходите за отбрана.

Още по-тревожно бе, че представяше клаузата за взаимна отбрана по член 5 като условна. Тръмп е обмислял насаме изтегляне от съюза и публично разсъждаваше дали да не напусне НАТО, ако съюзниците не "платят сметките си". Макар тези нападки да бяха съпътствани от успокоителни сигнали от него и от екипа му през първия мандат, тревогата сред съюзниците остана.

През 2019 г. френският президент Еманюел Макрон заяви, че НАТО е в "мозъчна смърт". Думите му тогава се оказаха преждевременни. Алиансът оцеля и дори укрепна. Най-ниската точка на първия мандат на Тръмп бе последвана от забележително единство при управлението на президента Джо Байдън. НАТО координира общ отговор на руската инвазия в Украйна, все повече съюзници изпълниха ангажиментите си за разходи за отбрана, а Финландия и Швеция се присъединиха като нови членове.

Гренландия като преломен момент

През по-голямата част от изминалата година изглеждаше, че алиансът може да издържи бурята на ново президентство на Тръмп. Срещата на върха на НАТО през 2025 г. в Хага премина без сериозни противоречия и донесе на Тръмп значима победа чрез ангажимента на съюзниците да увеличат разходите за отбрана и свързани дейности до 5% от брутния си вътрешен продукт. Рюте изгради демонстративно сервилни отношения с Тръмп, което помогна да се запазят каналите за комуникация между Белия дом и Брюксел. Дори някои от най-притеснителните завои в политиката на Тръмп спрямо Украйна, възприемани като благоприятни за Русия, бяха в голяма степен смекчени след европейски натиск.

Сега обаче ситуацията е различна. Кризата около Гренландия е безпрецедентна и идва след поредица от американски действия, които разкриха празнотата в сърцевината на НАТО. Обявената готовност на Тръмп да използва военна сила за анексиране на Гренландия представлява заплаха за нахлуване в територия на един от най-верните съюзници на Вашингтон в алианса. Той заплаши и с ескалиращи мита срещу осемте съюзници, които се противопоставиха на тези намерения, и намекна, че може да не защити Гренландия срещу Русия или Китай.

Случаят с Гренландия разкри илюзорността на умиротворяването като устойчива стратегия за Европа. Рюте успя да договори рамково споразумение, което временно успокои Тръмп. Договореното на срещите на Световния икономически форум в Давос по същество бе прикритие - по-скоро примирие, отколкото трайно решение на въпроса.

Трансатлантическото напрежение се натрупва

Освен това заплахите около Гренландия се надградиха върху два месеца на нарастващо трансатлантическо напрежение. През декември Белият дом публикува Стратегия за национална сигурност, която омаловажи руската заплаха за Европа, предупреди за "цивилизационно заличаване" на континента и призова за политическа намеса в подкрепа на крайнодесни, антиевропейски партии. Месец по-рано Тръмп разтърси международната общност с опит да наложи 28-точков мирен план за Украйна, възприеман като благоприятен за Русия. Макар по-късно да смекчи позицията си, щетите вече бяха нанесени.

Тези събития оголиха НАТО като по същество кух съюз, лишен от жизненост там, където тя е най-необходима. Сърцето на алианса винаги е бил член 5. Макар истинската готовност на Вашингтон да "размени Ню Йорк за Париж", както се изразява Шарл дьо Гол, винаги да е била предмет на дебат, ангажиментът бе достатъчно убедителен, за да гарантира мира десетилетия наред. Тази убедителност произтичаше не само от разположените в Европа американски сили, но и от демонстрацията на политическа воля и от наследеното следвоенно доверие между двете страни на Атлантика.

Рискът от тест на член 5

Днес е трудно да се предвиди дали Тръмп би взел решение да се намеси в защита на съюзник от НАТО. Неговите симпатии изглеждат по-близки до Русия, а руският президент Владимир Путин е наясно с това. Москва разполага с множество възможности да се възползва - от ескалация на саботажни кампании в страни от алианса, през опит за сухопътен коридор през Литва към Калининград, до "хуманитарна" операция за защита на рускоезични граждани в Естония. Ако Путин действа бързо и под подходящ претекст, как би реагирал Вашингтон? Политическият и репутационният натиск може да се окаже значителен, но кой би заложил сигурността си на готовността на Тръмп да рискува война с Русия заради малка територия в Балтика?

Докато елитите в столиците на НАТО преминават през различни етапи на отрицание и тревога, европейските общества изглеждат по-ясно осъзнали тежестта на ситуацията. Проучване на Европейския съвет за външна политика показва, че още преди кризата около Гренландия да достигне връхната си точка, едва 16% от гражданите на Европейския съюз са възприемали Съединените щати като съюзник, докато 20% ги разглеждат като съперник или противник.

Въпросът пред събралите се тази седмица в мюнхенския хотел "Байеришер Хоф" лидери е накъде ще поеме НАТО.

Два пътя напред - и единият е капан

Алиансът може да продължи да съществува в зомбирано състояние, избягвайки открита криза, но неспособен да отговори на изискванията на момента. Стратегия на умиротворяване на Тръмп, съпроводена от шумни съобщения за увеличени военни бюджети, може временно да предотврати публичен разрив.

Това обаче ще има ограничена стойност, ако европейските лидери не превърнат обещаните средства в реални способности. Без трудни политически решения европейските членове на НАТО могат да се окажат далеч от приблизително необходимите един трилион долара инвестиции за собствената си отбрана. Алиансът би подобрил капацитета си и би запълнил част от дефицитите, но няма да постигне истинска стратегическа автономия. Бъдещето на Европа би останало зависимо от достоверността на американския ангажимент по член 5.

Това би могло да изглежда приемливо, ако алиансът никога не бъде поставен на изпитание. Но би означавало края на НАТО, ако Тръмп или Путин решат да действат. Тръмп може да изпълни заплахите си и да изтегли Съединените щати. Дори при формално обвързване с договора, един президентски указ или дори публикация в социалните мрежи, обявяваща напускането, би било достатъчно да убие алианса. Путин отдавна се стреми към разпадането на НАТО и може да провокира подобен развой чрез акт на агресия. Дори ако съюзът избегне формално позоваване на член 5, това само по себе си би било фатално.

"Европейският стълб" е шанс за възраждане

По-добрият вариант е европейските лидери да действат навреме. НАТО може да се възроди чрез изграждане на европейски стълб в рамките на алианса, способен да функционира със или без Съединените щати. Европейският съюз вече освободи значителни ресурси, а членовете на НАТО увеличиха целите си за отбранителни разходи. Ако тези планове и обещания бъдат превърнати в координирани и целенасочени инвестиции, Европа ще може да развие отбранителната си индустрия и да създаде значими способности.

Континентът има пропуски в противовъздушната отбрана, космическите изстрелвания, стратегическия транспорт, далекобойните удари и разузнавателните способности. В същото време разполага с ресурси да ги запълни. В ядрената сфера Франция и Великобритания биха могли да адаптират арсеналите си, за да осигурят форма на разширено европейско възпиране. Коалицията на желаещите, създадена за координация на политиката към Украйна, може да се превърне в зародиш на механизъм за вземане на решения, който да влияе върху НАТО отвън навътре. Подобна перспектива вече се очерта при учението "Steadfast Dart", в което участваха 10 000 военнослужещи от 11 държави без нито едно американско оръжие или войник.

Европейските лидери не могат да контролират действията на Тръмп или Путин. Могат обаче да предвидят най-лошото и да се подготвят. Ако европейските членове на НАТО искат алиансът да оцелее, те трябва да се изправят пред реалността тази седмица в Мюнхен. Това означава да отхвърлят всякакви опити за успокоение от страна на администрацията на Тръмп и да се откажат от утешителната илюзия, че след него всичко ще се върне към предишното статукво. Само ако признаят, че НАТО се е превърнал в съюз-зомби, европейските лидери ще могат да предприемат необходимото, за да го върнат към живот.