Преди 40 години се случва взрив в 4-ти енергоблок на Чернобилската атомна електроцентрала. През изминалите години учени, инженери и историци научиха много за това какво точно се е случило в онези драматични дни, но паралелно с това се множат и митове и легенди за катастрофата, които имат малко общо с реалността. Някои от тях се основават на ранни, не винаги точни оценки и хипотези, а други са напълно измислени, но по една или друга причина се оказват изключително устойчиви, коментира "Страна.ua".
Нека накратко разгледаме най-известните от тези митове.
В Чернобил е имало ядрен взрив
В 4-ти енергоблок на ЧАЕЦ не е имало ядрен взрив в класическия смисъл. Причината за катастрофата е неконтролируемо нарастване на мощността на реактора от прекалено ниски начални стойности, което довежда до рязко повишаване на температурата и налягането на водната пара в активната зона. Това причинява парен взрив – подобно на това как експлодира всеки парен котел при превишено налягане.
Допълнително разрушението е усилено от химически взривове на смес от въздух и водород, който се отделя при контакт на парата с ядреното гориво и конструктивните елементи.
Разрушаването на активната зона води до масивно изхвърляне на радиоактивни вещества – това е основният поразяващ фактор.
Като цяло атомните електроцентрали не могат да избухват като ядрени бомби – това е физически невъзможно. Реакцията сама затихва при определени температури.
Затова днес се проектират "природно безопасни" реактори, които се самогасят при високи температури (1200–1500°C). Реакторът в Чернобил обаче не е бил такъв.
Властите са забранили евакуацията от Припят
Този мит се основава на реален факт: евакуацията на Припят започва едва на 27 април – почти 36 часа след аварията. Това е дълго време, но причината не е умишлена забрана.
Основният проблем е, че властите не са разбирали реалния мащаб на катастрофата. До обяд на 26 април дори правителствената комисия не е знаела, че реакторът е напълно разрушен.
Още сутринта нивата на радиация са високи, многократно над нормата. Но решенията за евакуация се базират не на моментни стойности, а на очакваната доза.
Според правилото "7-10" радиацията трябва да намалява бързо, но в Чернобил това не се случва заради постоянните изхвърляния от реактора.
Затова евакуацията е закъсняла – решението е взето сутринта на 27 април.
Жителите получават значителни дози:
- възрастни: 10–50 милисиверта
- деца: 50–100 милисиверта
Чернобил е най-смъртоносната техногенна катастрофа
Това е мит, породен от медийното внимание. По брой жертви Чернобил е на трето място.
Първо място: аварията с язовира Банцяо (Китай, 1975) – около 170 000 жертви.
Второ място: Бхопал (Индия, 1984) – до 45 000 жертви.
Чернобил:
- 2 души загиват веднага
- 29 умират от радиация
- 134 развиват лъчева болест
Оценките за дългосрочни жертви са около 4000 (по данни на СЗО).
Интересно е, че според СЗО по-големи щети причиняват стресът, радиофобията и социалните последици.
Радиоактивната утайка в Киевското водохранилище е "мръсна бомба"
Действително има замърсяване на дъното с високи стойности.
Но: повечето изотопи вече са се разпаднали, основно остават цезий-137 и стронций-90 (полуживот приблизително 30 години).
Според МААЕ активността на стронция ще намалее с около 90%.
Дори при авария на язовира радиацията няма да е основният проблем.
Чернобил доказва, че ядрената енергия трябва да се изостави
Този мит има реални последици. След аварията започва силно антиядрено движение.
Много държави спират или закриват АЕЦ. Аварията във Фукушима засилва тенденцията (например Германия).
Но реалността е по-сложна - изкопаемите горива са проблемни, а "зелената енергия" още не може да замени напълно ядрената.
Затова днес отново се говори за възраждане на ядрената енергетика, а ЕС я включва сред "зелените" технологии.
Човечеството не е игнорирало уроците от Чернобил. Напротив - въведени са нови стандарти за безопасност, подобрено е разбирането за радиацията, разработват се по-безопасни реактори.
Фукушима, макар по-мащабна, има по-малко последици благодарение на тези уроци.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Защо международните автомобилни концерни не могат да си позволяват да загърбят Китай
Някои жилища на бавния пазар в САЩ все пак се продават бързо
Ръстът на чистата енергия в САЩ ще достигне рекорд тази година въпреки Тръмп
Шефът на Shell: Енергийната криза може да продължи и през 2027 г.
Вносът на авиационно гориво в Европа от Близкия изток пресъхва, опасенията от недостиг растат
Мадяр иска среща със Зеленски, за да възстанови отношенията между Унгария и Украйна
Важно за шофьорите: Започва ремонт на "Хемус"
Рецепта за риба в доматен сос с чесън и маслини
Късна емисия
Жена ще свири мач на ЦСКА
ЦСКА срещу Лудогорец – битката на неудачниците
Кой ще избере? Барса си заплю трио топ нападатели
Локо Пд с призив преди реванша с Арда
Веласкес предприема смел ход в Левски
Историческо: ФИФА променя ключово правило във футбола
Дневен хороскоп за 29 април, сряда
„България Еър“ увеличава честотите на полети до 3 дестинации през летния сезон
Чантите, които ще владеят сезон пролет-лято 2026 (+Снимки)
„Talk 26: Устойчив град“ ще очертае новия модел на съвременния град
Книги, които всяка жена трябва да прочете
Нумерологична прогноза за май 2026
Българите се развеждат два пъти по-често от румънците, 40% от браковете приключват
Ръст на загиналите по пътищата у нас
„Прогресивна България“: Ново правителство се очаква до две седмици
76 български работници са загинали при трудови злополуки през изминалата година
Руски генерал: България ни "открадна" 700 млн. евро
Венеция може да бъде потопена без допълнителни мерки за защита
Проучване доказа: Планетите се образуват по-лесно около двойни звезди
Орбитите на астероиди може да „отрежат“ пътя до Марс
Телескопът „Хъбъл“ проследява еволюцията на Тройната мъглявина
Прочутите японски вишневи цветове избледняват заради все по-топлите зими
Напредък в квантовата физика: Учени измериха „формата“ на електроните
Мисията Smile на Европа и Китай ще изследва как Земята реагира на слънчевия вятър