Как да спрем да угаждаме на другите?

На пръв поглед да бъдеш „добрият човек“ изглежда като силно качество. Надеждни сме, отстъпчиви сме и винаги сме готови да помогнем. Но с времето този постоянен стремеж да правим всички щастливи може тихо да се превърне в нещо друго – изтощение, вътрешно напрежение и постепенно изгубване на усещането кои всъщност сме. Да се освободим от нуждата да угаждаме не означава да станем егоистични или студени. Означава да възстановим баланса между грижата за другите и уважението към самите нас.

Какво всъщност означава да угаждаме на другите

Угаждането не е просто доброта. То често включва променяне на поведението, мнението или дори характера ни, за да избегнем конфликт или да получим одобрение.

В основата на този модел стои силната нужда да бъдем харесвани и приемани. Хората, които попадат в този модел, трудно казват „не“, съгласяват се с неща, които не желаят, и поставят нуждите на другите над собственото си благополучие.

Разумните компромиси са нормална част от всяка връзка, но постоянното пренебрегване на себе си е нещо съвсем различно. То постепенно променя живота ни така, че да отговаря повече на чуждите очаквания, отколкото на нашите собствени ценности.

Защо е толкова трудно да се откажем

Този навик не се появява случайно – обикновено има корени в миналото. За много хора той започва още в детството като начин да избегнат конфликти, да получат одобрение или да се чувстват в безопасност.

С времето това поведение става автоматично. Често дори не осъзнаваме, че го правим. Да кажем „да“ изглежда по-лесно, отколкото да рискуваме разочарование или отхвърляне, а да поставим себе си на първо място може да ни се струва неудобно или дори неправилно.

Съществува и по-дълбок емоционален слой: самооценката започва да зависи от реакциите на другите. Ако хората са доволни – се чувстваме ценни. Ако не са – се появяват вина или тревожност.

Източник: Как да се освободим от навика да угаждаме на другите