IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start.bg Chernomore Posoka Boec Megavselena.bg
BGONAIR Live

"Векът на Евразия" - книга за битката за стратегическия център на света

Хал Брандс разглежда Евразия, войните и бъдещето на демокрацията

"Векът на Евразия" - книга за битката за стратегическия център на света

Кой ще контролира Евразия? Според изследователя Хал Брандс именно този въпрос стои в основата на голяма част от конфликтите, оформили модерната история на света. Защо след краткия век на Америка идва "Векът на Евразия" е темата в новата книга от поредицата "Власт и отговорност" на издателство "Сиела", със съставител Свилен Спасов.

След "Възпиране на Армагедон", "Епохата на автократите" и "Епохата на революциите" сред ключовите заглавия в поредицата се нарежда и "Векът на Евразия: Горещи войни, студени войни и сътворяването на модерния свят" - аналитично издание, което разглежда Евразия като централна сцена на глобалното съперничество през последните повече от 100 години.

Евразия като стратегически център

В книгата Хал Брандс проследява над век сложна история, за да покаже защо Евразия е арена на световна надпревара още от началото на XX век. Авторът я определя като "стратегическият център на света" - територия, на която живеят около 70% от населението на планетата и където са съсредоточени голяма част от индустриалната мощ и военния потенциал на света.

Според Брандс именно изходът от борбата за влияние в Евразия ще бъде решаващ за бъдещето на човешката свобода, демокрацията и мира.

"Няма по-добър начин да се подготвим за бурите, които предстоят, от това да изучим Века на Евразия", пише авторът.

Конфликтите като част от една по-голяма картина

Брандс разглежда Първата световна война, Втората световна война, Студената война и днешната конфронтация между демокрациите и авторитарните режими не като отделни исторически епизоди, а като различни етапи от една по-голяма геополитическа драма.

Стъпвайки върху архивни документи и множество изследвания от различни държави, авторът показва, че битката за Евразия не е приключила. В този контекст той поставя войната в Украйна, напрежението около Тайван, амбициите на Китай, реваншизма на Русия и ролята на Иран като взаимосвързани кризи, а не като изолирани събития.

"Векът на Евразия" предлага широк исторически поглед и ясен анализ на процеси, които продължават да определят международната политика. Книгата поставя акцент върху разбирането на миналото не като академично упражнение, а като необходим инструмент за ориентиране в настоящето.

Прочетете кратък откъс от книгата:

"През януари 1917 г. балансът на силите се разпада. Война, започнала с убийството на един ерцхерцог в Сараево, става световна и скоро ще повлече държави от всеки населен континент. Германия е на ръба да срази Русия на изток, което ще ѝ позволи да заграби ресурсите на загиващата империя и да стане господар на Европа от Северно море до Украйна. Войските на Германия изтощават Франция на западния фронт, подводниците ѝ опитват чрез морска блокада да причинят масов глад във Великобритания и да я накарат да се предаде. Ако подводниците не нанесат смъртоносен удар на Лондон и на Съюзниците, които той субсидира, то банкрутът може да го направи. Военните разходи изпиват жизнените сили на Британската империя.

Германия е напът да стане господар на Стария свят, което ще ѝ даде континентална основа да упражнява влияние из океаните и по целия свят. "Ако Германия спечели, това ще промени курса на нашата цивилизация", отбелязва американският президент Удроу Уилсън; в свят, предвождан от възходяща автокрация, дори отявлените демокрации няма да бъдат в безопасност.

През декември 1941 г. човечеството се засилва към пропастта. Хитлер вече управлява Европа от Брест до Балканите, германските танкове са на прага на Москва, а той вярва, че е близо до това да срази Съветския съюз и да смаже всяка съпротива от Атлантика до Урал. В Далечния изток имперска Япония завършва тоталитарната хватка. От години Токио разширява с жестокост собствената си империя в континентална Азия. След атаката си срещу Пърл Харбър японската армия сега започва спиращо дъха настъпление, което ще ѝ даде контрол върху територии от индийската граница до 180-ия меридиан, от Манджурия до северните подстъпи към Австралия.

Берлин и Токио извършват своите завоевания със самоубийствената жестокост, която може да се очаква от фашистки държави. Заедно с Италия те са обещали да унищожат съществуващата международна система и да изградят дистопичен "нов ред" от руините ѝ. "Епохата на демокрацията приключи", заявява външният министър на Япония. "Тоталитаризмът … ще контролира света." Във Вашингтон политическите лидери на САЩ са ужасени, че силите от Оста ще се свържат през Индийския океан и Близкия изток, което ще им даде контрол над евразийския материк и океаните около него. Ако това стане, пише блестящият стратег Никълъс Спийкман, Западното полукълбо ще бъде "напълно обкръжено". "За нас ще бъде невъзможно да запазим независимостта и сигурността си."

През март 1947 г. съдбата на света отново виси на косъм. Втората световна война унищожава две безмилостни империи, но издига трета. Съветските войски окупират територии дълбоко в омаломощена Европа; Сталин и съюзниците му търсят надмощие от Скандинавския полуостров и Гърция до Иран и Корея. Кървава гражданска война скоро ще предаде най-многолюдната държава в света, Китай, в лагера на Сталин; гладът и радикализмът създават идеални условия за разпространението на комунистическото влияние.

Ако надеждата, просперитетът и сигурността не бъдат възстановени скоро в страните около съветската периферия, Москва - или нейните комунистически сателити - може да помете всичко по пътя си. Ако това се случи, предупреждават съветниците на президента Хари Труман, "един тиранин, не по-малко кръвожаден от Хитлер, ще разполага с ресурсите на два континента"; перспективите за оцеляване на свободния свят ще бъдат нищожни.

През февруари 2022 г. човечеството е напът да получи напомняне, че историята се повтаря. Владимир Путин подготвя квазигеноцидна война за завоевание в Украйна - държава, която заема централно място във всеки сблъсък на Великите сили вече повече от век. Планът на Путин зловещо прилича на стремежите за териториално разширяване и увеличаване на влиянието, наред със зверствата, извършени по време на Втората световна война. Той е и кулминация на продължилия цяло поколение стремеж да направи Русия отново велика чрез възстановяване на нейното господство над пространството от Централна Азия до Източна Европа.

Междувременно друг с амбиции да бъде пожизнен император, Си Дзинпин, смачква всяка съпротива у дома и мобилизира китайското общество за експанзия отвъд националните граници. Режимът му осъществява най-голямото укрепване на военноморските сили от Втората световна война насам в стремеж да подчини Тайван и да превърне западната част на Тихия океан в китайско езеро. Успоредно с това, Си се опитва чрез икономическо и технологично влияние - както и чрез старомодна военна мощ - да изгради сфера на влияние, която се простира дълбоко във вътрешността на Китай и отвъд нея. "Онези, които застанат на пътя на Китай - заявява Си, - ще разбият главите си във Великата стена от стомана."

Страна, която само преди няколко десетилетия е отчаяно бедна, днес се стреми към хибридно господство както на сушата, така и в морето. Си и Путин дори сключват нова ос на авторитарните режими - амбициозно стратегическо партньорство, в което Иран е по-малък съюзник, насочено към създаването на радикално променен международен ред с нелиберална Азия в неговото ядро.

Борбата за евразийския материк и водите около него е определящата черта на световната политика в съвременната епоха. Тя е пещта, в която се изковава днешният свят. И този сблъсък отново бушува днес."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свободно време
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата