С прекъсванията на Telegram, комуникацията с окупираната Украйна се разпада

Комуникацията между жителите на окупираните от Русия райони на Украйна и техните роднини на контролирана от Украйна територия става все по-трудна, тъй като Москва затяга контрола върху достъпа до интернет и ограничава платформите за съобщения.

За мнозина Telegram остава основният начин за поддържане на връзка. Но връзките са станали ненадеждни, като потребителите съобщават за неуспешни обаждания, забавени съобщения и повтарящи се прекъсвания.

Жителите на контролираните от Украйна райони казват, че се затрудняват да се свържат с близките си отвъд фронтовата линия, тъй като прекъсванията на платформата изглежда съвпадат с по-широките усилия на руските власти за ограничаване на достъпа.

"Това беше основно единственият канал за комуникация с роднини“, каза Мария, чието семейство живее в окупирания от Русия Донецк.

"По принцип го забраняват и след това го възстановяват отново", споделя тя пред Kyiv independent.

От първите месеци на пълномащабната инвазия Русия се стреми да контролира дигиталната инфраструктура в окупираните територии, пренасочвайки интернет трафика през руски системи и ограничавайки достъпа до чуждестранни платформи. През последните месеци тези усилия се засилиха.

Все повече ограничения

Приложенията за съобщения са сред основните цели. WhatsApp и Instagram вече са силно ограничени и често неизползваеми. Платформи като Viber, Signal, Discord и Facebook Messenger са до голяма степен блокирани, със спорадична функционалност дори при достъп чрез VPN.

С затягането на ограниченията, потребителите казват, че дори комуникацията с Telegram е станала по-малко надеждна – и в някои случаи едностранчива.

"В момента единственият начин да комуникираме е, ако ми се обадят. Аз не мога да им се обадя“, казва Мария.

През март се разпространиха съобщения, че руските власти планират да блокират напълно Telegram от 1 април. Руските служители и проправителствените медии все по-често представят Telegram като риск за сигурността, обвинявайки го в разпространение на забранена информация, улесняване на престъпна дейност и излагане на потребителите на чуждестранно разузнаване.

Успоредно с това властите популяризират вътрешни алтернативи, включително подкрепяния от държавата месинджър MAX, като по-безопасни платформи.

Въпреки че пълното спиране на Telegram не се е случило, достъпът е станал нестабилен, като услугите работят периодично или се сриват в зависимост от местоположението.

"Ако Telegram бъде премахнат, комуникацията ще стане невъзможна. Не знам какво ще правим тогава“, добавя Мария.

В окупираните части на Запорожка област Telegram все още изглежда функционира, когато се осъществява достъп чрез VPN, въпреки че надеждността остава непостоянна.

Олена, която поддържа връзка с родителите си в окупираните от Русия райони на региона, каза, че комуникацията все още е възможна, но е силно ограничена.

"Хората вече се подготвят Telegram да изчезне“, казва тя, добавяйки, че роднините са започнали предварително да инсталират VPN и алтернативни приложения за съобщения, често с помощта на местни доставчици.

Дори когато комуникацията остава възможна, тя е силно ограничена и носи значителен риск.

Жителите казват, че телефоните се проверяват редовно на контролно-пропускателните пунктове и всеки признак на украинска идентичност – съобщения, дарения, контакти или дори изображения – може да доведе до разпит или задържане.

От черни списъци до дигитален концентрационен лагер

Вместо просто да блокират отделни уебсайтове, руските власти преструктурират начина, по който се маршрутизира и филтрира интернет трафикът.

"Те не сменят кабелите – те сменят маршрутите“, каза Микита Книш, специалист по киберсигурност.

В окупираните територии интернет трафикът се пренасочва през контролирана от Русия инфраструктура, където може да бъде наблюдаван и филтриран, преди да достигне до потребителите.

По-рано цензурата разчиташе на черни списъци, които блокираха избрани уебсайтове, платформи и услуги.

Сега руската система се измества към модел на бели списъци, при който остават достъпни само одобрени от правителството платформи и услуги. Книш описа този подход като "дигитален концентрационен лагер“, където достъпът до информация е строго контролиран, а алтернативите систематично се отрязват.

"Представете си сграда, в която можете да влезете през всяка врата – и сега остава само една врата, водеща към Москва“, обяснява Книш.

Инструментите, използвани за заобикаляне на ограниченията, също са подложени на натиск. VPN мрежите, дълго време заобиколно решение за цензурата, са все по-ограничени.

На 30 март министърът на цифровото развитие на Русия Максут Шадаев заяви, че правителството ще работи за "намаляване на използването на VPN мрежи“.

Контролът като инструмент за оцеляване на режима

За Москва затягането на контрола върху достъпа до интернет не е само въпрос на цензура, но и на оформяне на информацията и поведението.

"Кремъл разглежда контрола върху информацията като инструмент за оцеляване на режима“, каза Рихор Нижникау, експерт по Русия във Финландския институт за международни отношения.

В окупираните територии този подход е по-агресивен. Властите се опитват да използват това, което Нижников описва като "принудително социално инженерство“, преоформяйки това, което хората виждат, четат и комуникират, за да го приведат в съответствие с руските наративи и да намалят украинското влияние.

Ограничаването на комуникацията е от основно значение за това усилие. Чрез ограничаване на достъпа до украинските медии и прекъсване на личните връзки, властите намаляват както потока от информация, така и способността за поддържане на връзки през фронтовата линия.

В по-широк план стратегията отразява поуките, извлечени от страни като Иран и Беларус, където онлайн платформи са били използвани за мобилизиране на антиправителствени протести. Предотвратяването на подобни форми на координация е ключов приоритет за Кремъл.

Въпреки общественото недоволство и икономическите разходи от ограничаването на цифровия достъп, е малко вероятно политиката да бъде обърната. Според украинците основното ограничение е техническият капацитет: изграждането на инфраструктурата, необходима за контрол на децентрализиран интернет.

Властите са готови да толерират недоволството, стига то да не се превърне в организирани колективни действия. Докато опозицията остава фрагментирана, затягането на контрола носи малко политически рискове.

"Това е дългосрочен проект. Само ще става по-зле", завършва Нижникау.