"Down to Gehenna, or up to the Throne, He travels the fastest who travels alone.“

Спокойствие – това чувстваш, докато гледаш първия кадър от "1917“. Камерата бавно се носи през зелената трева, леко полюшваща се от вятъра. Всичко това обаче приключва в мига, в който виждаме двамата главни герои, които са на път да ни отведат към едно спиращо дъха пътешествие.

Спиращо дъха е правилното словосъчетание, тъй като след този 1 час и 58 минути се чувстваш така, сякаш си тичал заедно с момчетата към крайната дестинация. Не е случайно, че още преди да излезе на голям екран този петък, "1917“ вече прибра първите си награди. И повярвайте ми, има защо.

Историята на филма не е сложна – двамата млади британски войници Скофийлд и Блейк получават съобщение, което трябва да доставят, за да спасят 1600 мъже от сигурна смърт. Без излишни странични истории, без да знаем кои са тези войници извън бойното поле – дали са имали любовници или без излишни флашбекове към миналото, режисьорът и сценарист Сам Мендес ни разказва една история за истинския героизъм.

Всъщност зад "1917“ има капчица истина – дядото на режисьора, Алфред Мендес, доставял съобщения от белгийска страна на фронта. В едно от интервютата си Сам Мендес разказва, че дядо му бил малък мъж, толкова нисък, че мъглата на бойното поле се простирала над главата му. Така той оставал невидим за врага и успявал да достави съобщенията, пращани по него. Историите, които по-късно Алфред разказва на малкия Сам вдъхновяват "1917“. Неслучайно филмът е посветен именно на дядото на Мендес. 

Времето, в което се развива историята на двамата войници обаче отговаря на действителността - 6 април 1917 г. Тогава германците наистина се изтеглят от лесно отбраняемата линия "Хинденбург“, за да започнат операция "Алберих“

Спокойствието, което струи от екрана в първите няколко секунди, в които виждаме спящите Скофийлд и Блейк е последния път, в който можем спокойно да си поемем дъх. След това ставаме свидетели на студенината, самотата, болката, която войната оставя след себе си.

Историята на "1917“ може и да е обикновена история за героизъм, но филмът е нещо повече – технологически шедьовър.

Спомняте ли си първата сцена от "Спектър“? В нея Джеймс Бонд се бори с лошите по време на Деня на мъртвите в Мексико в един десет минутен one shot. Е, този път Мендес, който режисира и лентата за Агент 007, решава "1917" да е един почти двучасов one shot, е, поне е монтиран така.

За перфектната синхронизация между всички камери отговаря великият Роджър Дийкинс, който застава зад визуалния шедьовър “Блейд Рънър 2049“, както и "Несломен“ и "Аве, Цезаре“. А за монтажа пък се е погрижил Лий Смит, който работи и по друг военен шедьовър - “Дюнкерк“ на Кристофър Нолан.

Техниката на one shot, която Мендес решава да използва, ни прави още по-съпричастни със Скофийлд и Блейк. На моменти сякаш зрителя е третия човек в окопите, който е на спасителна мисия заедно с тях, а до самият край действието не спира и за секунда. Разбира се, тази техника далеч не е нещо ново и уникално в света на киното. Преди няколко години, номинираният за "Оскар" Birdman също ни направи съпричастни на историята на Ригън в един кадър. Но на "1917" този метод приляга като добре ушита ръкавица.

Освен технологично, филмът гали окото и визуално – нито един малък детайл не е пропуснат – от труповете, изгнили в окопите, през огромните плъхове, които се хранят от тях, до погрома и горящите градове, оставени от германците.

Навярно снимачната техника, която Мендес използва, взима толкова много, колкото и дава – може би историята на двамата войници нямаше да е толкова сбито пресъздадена, ако режисьорът не бе избрал този начин на монтиране. Ала едва ли филмът щеше да е толкова въздействаш, ако го нямаше този елемент, който да ни покаже, че Скофийлд и Блейк трябва да са наистина бързи, за да успее мисията им. Камерата се движи плавно – над вода, през трупове, докато наоколо падат снаряди.

А ако сте останали с впечатлението, че отивате да гледате просто един технически добре изпипан филм, не се притеснявайте. Сам Мендес разказва история за героизъм в безмилостни времена, но с нежна нотка – когато Блейк разказва за овошната градина на майка си или помага на ранен германски пилот, или когато Скофийлд попада на жена с бебе и им оставя всичките си хранителни запаси, пеейки песен на новороденото

След всичко казано досега не трябва да забравяме и актьорската игра – макар и да няма нито една номинация за главна или поддържаща мъжка роля, всеки един актьор във филма пасва перфектно в ролята си.

Сам Мендес се е погрижил героите му да не бъдат засенчени от впечатляващите експлозии. Джордж Макай е невероятен като Скофийлд. Колин Фърт влиза в кожата на генерал Еринмор, който изпраща двамата войници на самоубийствената мисия. Но първо те трябва да преминат през лейтенант Лесли, един поет на обречените, в който се превъплъщава Андрю Скот. Със своето уиски той "миросва" Скофийлд и Блейк и ги изчиства от греховете им, преди да излязат от сигурността на британския окоп. Безкомпромисният Бенедикт Къмбърбач пък е полковник Макензи, до който двете момчета трябва да стигнат. "Има само един начин тази война да приключи. Като се избием до крак", казва той.

В края на филма ни чака отново спокойствие, полюшваща се зелена трева, слагаща край на една перфектна композиционна рамка. Вече можем да си отдъхнем.

Но дали "1917“ ще успее да се пребори с всички останали претенденти за най-добър филм на наградите "Оскар“? 

"1917" тръгва днес по кината в България.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase