Велев: Безотговорната фискална политика ще доведе до намеса на МВФ у нас

Българският бизнес възлага големи надежди на новото правителство, очаквайки то да осигури политическа стабилност и да адресира натрупаните тежки проблеми в икономиката. Честите смени на властта през последните години доведоха до неефективно функциониране на държавата. За да се постигнат добри икономически резултати и повишаване на жизнения стандарт, страната ни има нужда от завръщане към ритъма на пълни четиригодишни мандати, какъвто беше периодът между 1997 и 2009 г. Това каза Васил Велев, председател на общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Въпреки отчетеното минимално възстановяване на промишленото производство през последните месеци, ситуацията остава критична. Според събеседника кризата в европейската индустрия, която засяга и България, е много по-дълбока от настоящите геополитически сътресения.

Основните причини за този спад се коренят в тотално сбърканите европейски политики по отношение на Зелената сделка и санкциите срещу Русия, коментира гостът. Тези фактори са довели до ускорена деиндустриализация на целия Европейски съюз. За България ударът е още по-осезаем, тъй като делът на индустрията в родния брутен вътрешен продукт е значително по-голям от средноевропейския.

Скъпата енергия, затрудненият достъп до суровини, липсата на кадри и прекалените регулации принуждават базовата индустрия да бяга от Европа към държави като Китай, Индия и САЩ. Това е довело до три поредни години на спад в родното производство, връщайки го до нивата от 2021 година, обясни Велев.

От тази глупава идея да постигнем първи в света въглеродна неутралност, ние убихме европейската индустрия. Тя емигрира, а заедно с нея заминаха и технологиите, заедно с нея заминаха и иновациите, защото те са там, където е индустрията.

България вече се присъедини към група от 14 европейски държави, които настояват за спешно преразглеждане на системата за търговия с емисии, посочи гостът. В момента цената на въглеродните квоти в ЕС е около 75 евро на тон, докато в Китай е под 10 евро, а в страни като САЩ, Индия и Турция изобщо липсва. Това създава непреодолима пречка пред конкурентоспособността на европейските предприятия.

Дори при въвеждане на върхови технологии и роботизация, базовите разходи за енергия остават определящи. Природните закони са едни и същи навсякъде по света – за да се разтопи един тон метал, е нужна еднакво количество енергия, обясни събеседникът. Проблемът е, че в България електроенергията за бизнеса е два пъти по-скъпа, а природният газ е четири пъти по-скъп в сравнение с пазари като САЩ.

Според Велев ситуацията се усложнява допълнително от въвеждането на механизма CBAM. Той облага вносните суровини като стомана и алуминий, но не и готовите продукти. По този начин европейският производител губи своята конкурентоспособност, защото крайните изделия, внасяни от трети страни, са произведени с по-евтини суровини и не подлежат на същите екологични данъци.

Освен индустриалната криза, новото управление е изправено пред сериозно предизвикателство, свързано с държавните финанси. Реалният бюджетен дефицит е много по-голям от официално отчитания, тъй като в момента се прикриват разходи и се издърпват приходи от бъдещи периоди. „Ако не бъдат взети спешни мерки, дефицитът до края на годината ще надхвърли 5%, а може да достигне и 7-8%“, прогнозира събеседникът.

Гостът коментира, че подобна безотговорна фискална политика ще доведе до спиране на външното кредитиране и евентуална намеса на Международния валутен фонд, което ще наложи замразяване или дори намаляване на заплати и пенсии. Българската данъчна система е отлична и не трябва да се променя, но е наложително да се оптимизират държавните харчове, отбеляза събеседникът.

Той даде примери за огромни неефективности в публичния сектор. България поддържа една от най-скъпите съдебни системи в ЕС като дял от БВП, има свръхкапацитет във висшето образование (места за 416 хил. студенти при едва 190 хил. реално обучаващи се) и раздут щат в сектор „Сигурност“. Необходими са и тежки административно-териториални реформи, тъй като съществуват десетки нежизнеспособни общини, в които държавата е най-големият работодател.

Бързо изгубихме фискалното си предимство на държава с нисък външен дълг. Вместо заемите да се инвестират в инфраструктура, пътища и енергетика, те бяха раздадени за заплати в бюджетния сектор с цел купуване на политическо спокойствие. Това стимулира вноса от страни без екологични регулации и води до огромно отрицателно търговско салдо, доближавайки страната ни до дълговия сценарий на Румъния.

Всъщност, ние харчим много повече, отколкото може да си позволим, отколкото изработваме. Включително, ние харчим много повече за пенсии, отколкото работещите днес харчат. И става така, че пенсионерите изяждат бъдещето на внуците си, на децата си, защото те ще връщат тези дългове, на тях ще им тежат.

„Новото правителство трябва да покаже реалната картина, да отчете истинския дефицит и да започне категорична бюджетна консолидация, независимо колко непопулярни могат да бъдат тези мерки“, коментира гостът.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria