Това е "Шахед"!: Детството в Запорожие, където дроновете са ежедневие

В "Космични“, най-силно подлагания на обстрел район на Запорожие, деца си играят в парка - някои тичат с камуфлажни дрехи, други се смеят, спускайки се по пързалката.

Изведнъж жуженето на дрон изпълва въздуха, измествайки звуците на радост от детската площадка.
"Това е "Шахед“!“, крещи едно от децата. Всички хукват да се скрият под близките дървета, вперили поглед нагоре към нещо, което прилича на украински дрон прехващач.

Сред тях е шестгодишната Вероника Диденко, лъчезарно момиченце със сини очи, облечено в розово, с права руса коса, вързана на дълга опашка. Тя седи спокойно върху постелка за пикник под едно от дърветата, без никакви следи от страх. "Свикнах с това“, казва малката Вероника пред Kyiv independent докато играе пясъчника и добавя, че не се страхува от експлозиите.

Запорожие днес

Около 700 хиляди души продължават да живеят в Запорожие. Градът е известен със своята металургия и машиностроене, разположен на брега на река Днепър в Югоизточна Украйна. В началото на пълномащабната война, започната от Русия, градът служеше като ключов хуманитарен център за хората, бягащи от окупирани територии като Мариупол и Бердянск.

От юни насам атаките с руски дронове и планиращи бомби срещу Запорожие се засилиха, като постепенно нарушиха относителното спокойствие, на което градът се радваше дълго време. По същото време дронове от типа FPV (с предаване на видео в реално време към оператора) започнаха редовно да поразяват центъра на града, което принуди властите да поставят защитни мрежи срещу тях над основните пътни артерии.

Руските войски, които срещат трудности при настъплението си към Запорожие, се опитват да нарушат логистиката към и около града. Те също така вземат на прицел бензиностанции, мостове, складове, жилищни сгради, училища и търговски центрове.

Най-южният район на Запорожие е "Космически“, разположен на около 20 километра от фронтовата линия, понася основната тежест на засилените атаки, оставяйки близо 100 000 местни жители пред трудна дилема: да се приспособят към новата реалност или да избягат.

По думите на ръководителя на района Володимир Волобуев, всеки ден в района обикновено падат по две или три планиращи бомби.

Малко семейство

Вероника споделя, че може да разпознае звука на FPV дронове, дронове "Шахед“ и планиращи бомби, след като се е сблъскала с войната още на 3-годишна възраст. Майка ѝ, Юлия Диденко, отглежда дъщеря си предимно сама, откакто съпругът ѝ е мобилизиран в армията. Тя отбелязва, че дъщеря ѝ все още е дете в много отношения и че понякога на Вероника ѝ омръзва да се крие в убежище.

"Мисля, че тя не осъзнава (заплахата от планиращи бомби), защото попита къде ще се преместим, ако такава бомба удари къщата ни“, каза Юлия.

Двете са от окупирания от Русия град Гуляйполе, разположен по-наизток в Запорожка област, но тук са намерили дом, а Вероника си е създала приятелства в часовете по гимнастика и танци. Къщата, в която живеят, е собственост на семейни приятели, избягали от Запорожие.

Бягството от Запорожие е по-безопасен вариант, но оставянето на близки и приятели би било трудно, сподели майката, а преместването другаде би излязло скъпо.

"Най-важното е, че сме заедно. Каквото и да става - заедно. Дори не искам да си представям нея без мен или мен без нея", разказва майката.

Засилени атаки с планиращи бомби

В друга част на квартал "Космически“ 77-годишната пенсионерка Людмила Павелко се канеше да пазарува от местен пазар, когато една августовска сутрин над жилищния ѝ блок от съветско време се взриви планираща бомба.

Взривната вълна отхвърли Павелко от кухнята в коридора, където тя си удари силно главата в стената. С очи, покрити с циментов прах, и ръце, наранени от отломките, тя изпълзя до входната врата, където спасителните екипи я откриха.

"Всичко, което беше там – прозорците, рамките, плочките от стените - се стовари върху мен“, разказа жената в болницата два дни по-късно. Добавя, че не е чула нищо.

Павелко твърди, че в намиращо се наблизо общежитие са били настанени украински войници, като според нея именно то е било целта на атаката. В градове близо до фронтовата линия, като Запорожие, военни и цивилни често живеят в непосредствена близост един до друг. Това може да увеличи опасността за цивилните, когато Русия нанася удари по предполагаеми военни цели в района.

При атаката, повредила жилищната сграда, в която живее тя, са пострадали 24 души по данни на местните власти. Тъй като апартаментът ѝ е сериозно засегнат, Павелко не знае къде ще се установи.

"Честно казано, страх ме е да се върна там (в апартамента)“, споделя Павелко. Жената е живяла в Запорожие през целия си живот.

Спасителни операции

С зачестяването на смъртоносните атаки срещу града, спасителните екипи се надпреварват с времето, за да спасят колкото се може повече животи на местата на ударите.

Едно от най-големите предизвикателства пред работата им е заплахата от последващ удар (т.нар. "двоен удар“). Малко след първоначалната атака руските сили отново поразяват същото място, като умишлено убиват спасителите, втурнали се да помагат на ранените.

"Наясно сме, че всяко място, поразено от ракета, (авиационна) бомба или дрон "Шахед“, може да стане обект на последващ удар във всеки един момент“, заяви Дмитро Бородатий, ръководител на отдела за бързо реагиране към регионалната Държавна служба за извънредни ситуации (ДСНС).

При опасност от такъв последващ удар спасителите временно преустановяват дейността си, за да потърсят укритие. Въпреки това, ако под отломките все още има затрупани ранени, понякога малка група продължава работата си, пренебрегвайки рисковете, посочва Бородатий.

Шансът да се открият оцелели в срутени сгради е "много малък“, особено след като е минал ден или два от началото на издирването, каза той. Именно затова екипите се стремят да действат възможно най-бързо, за да локализират изчезналите хора. 

Спасителите осъзнават рисковете, включително опасността от падащи отломки в срутената сграда, но в конкретния момент са съсредоточени изцяло върху откриването на оцелели, посочи Олег Онишченко, помощник-ръководител на дежурната смяна към регионалната служба на ДСНС (Държавната служба за извънредни ситуации).

Справяне със ситуацията

Въпреки засилващите се атаки, много местни жители са решили засега да останат в Запорожие и да се опитат да продължат живота си.

В един слънчев августовски ден група местни жители са се събрали на пясъчния бряг на река Днепър - ден след като, по думите им, са преживели най-тежката комбинирана атака от началото на пълномащабната война.

Генадий Коломоец споделя, че е излязъл, за да разсее напрежението след тежката нощ, прекарана в укритието на металургичен завод, докато земята над главата му се е тресяла.

"Мисля, че това (напрежението) ще остане у всеки от нас, преживяващ тази война, до края на живота ни“, казва 40-годишният жител на Запорожие.

Наблизо, в театър край река Днепър, Олга Доник подрежда след репетиция, прекъсната преждевременно заради масираната нощна атака. Доник, директор на общинския театър "Дом на актьора“, ръководи екип от 62-ма души - включително актьори, танцьори и музиканти, които представят различни постановки в този град, намиращ се близо до фронтовата линия.

Тя вярва, че хората трябва да запазят някой ритуал от живота си преди войната - например посещението на театър и че могат да се почувстват по-малко самотни, когато са сред други хора със същия опит.

"Културата и изкуството ни обясняват кои сме. И ние се нуждаем от това обяснение... Нуждаем се от някой, който да ни напомни кои сме и защо сме тук“, казва 37-годишната жена.