Сажди, въглеводороди, серен диоксид: Замърсяването от войната в Иран ще е десетилетия

Новината за черен дъжд, падащ над Техеран, се стори твърде позната на Неджат Рахманян, докато преглеждаше известия в социалните медии и се опитваше да се свърже с роднини на 8 март.

Израелски удари с дронове удариха гигантски петролни депа и рафинерии в покрайнините на иранската столица няколко часа по-рано, подпалвайки гориво и изпускайки колони от черен дим - след като се смесиха с дъждовни облаци, тези токсични химикали се изляха върху града по-късно през деня.

Описанията напомниха на иранския учен за подобно събитие, което той преживя в града преди 35 години. Беше сюрреалистично, спомня си Рахманян, професор по химическо и петролно инженерство в британския университет в Брадфорд. Дрехите, окачени да съхнат, се оцветяваха и въздухът се чувстваше тежък. Никой не знаеше защо.

По-късно иранците научиха, че на около 1290 километра разстояние в Кувейт иракските сили, сражаващи се със силите на САЩ и съюзниците им във войната в Персийския залив, са подпалили стотици нефтени кладенци. Стълбове от сажди, въглеводороди и серен диоксид се бяха издигнали над Иран, замърсявайки всичко по пътя си и ускорявайки топенето на ледниците в Хималаите, според проучване от 2018 г., ръководено от Джиамао Джоу в Китайската академия на науките.

Последната война в региона, която навлезе в трета седмица в събота, освобождава подобни замърсители, които ще имат още по-голямо въздействие върху Техеран и по-широкия му метрополитен район, дом на около 18,5 милиона души, защото са били изпуснати толкова близо, казват експерти.

„Винаги виждаме нефтени съоръжения да бъдат атакувани по време на конфликти“, каза Дъг Уиър, главен изпълнителен директор на Обсерваторията за конфликти и околна среда (CEOBS), „но е изключително рядко те да са близо до голям град като Техеран.“

CEOBS, британска организация с нестопанска цел, която има за цел да повиши осведомеността относно екологичните и хуманитарните последици от войната, е идентифицирала над 300 инцидента, носещи известен екологичен риск в резултат на продължаващите военни действия, според последните налични данни.

Ракетите и бомбите съдържат тежки метали и други токсични замърсители, които се отделят във въздуха, почвата и водата, когато експлодират и се разбият, като често се задържат в продължение на десетилетия и представляват риск за здравето. Почистването е трудно и скъпо.

„Много хора са изложени на замърсяване и ще продължат да бъдат“, каза Уиър.

Израелският удар, който удари петролните депа извън Техеран, е най-големият инцидент със замърсяване в тази война досега, добави той.

Иранските власти първоначално посъветваха жителите да останат на закрито, предупреждавайки, че киселинните дъждове могат да причинят химически изгаряния на кожата и да увредят белите дробове, според Световната здравна организация на ООН, която направи същата препоръка.

Висши ирански служители и държавната телевизия по-късно призоваха хората да излязат навън и да се присъединят към организирани от държавата митинги, включително годишен пропалестински марш в центъра на Техеран в петък.

„Бих очаквал остри последици за дихателната система“, каза Дейвид Дж. Х. Гонсалес, доцент в Калифорнийския университет в Бъркли, който добави, че малките деца и бременните жени са особено уязвими към замърсителите на въздуха.

Ирански инженер, който поиска да остане анонимен поради страх от последствия, каза, че роднините му са планирали да останат в Техеран въпреки бомбардировките, но са избягали в северната част на страната. Докато военният конфликт е бил поносим, ​​лошото качество на въздуха и черният дъжд не са били.

Още преди тази война Техеран бе силно замърсен.

Изследователи, включително Рахманиан, са открили високи нива на фини прахови частици и тежки метали като олово, кадмий, хром и никел във водата и въздуха на града. Те са открили и токсични вещества, които се отделят при изгарянето на изкопаеми горива и боклук, като серен диоксид.

Голям брой автомобилни двигатели и тежка индустрии в близост до града са основната причина, според Димитрис Каскаутис, физик в Националната обсерватория на Атина, който изучава замърсяването на въздуха и праха в страната повече от десетилетие.

Техеран се намира в подножието на планините Алборз. Планината блокира циркулацията на въздуха и създава термична инверсия, която задържа замърсителите, което води до епизоди на лошо качество на въздуха, които могат да продължат седмици и дори месеци.

Обикновено дъждът отмива замърсяването, но на 8 март може би е влошил нещата, каза Каскаутис.

„Комбинацията от катастрофалните нефтени пожари с валежите ги прави много по-нездравословни и токсични за човешкото здраве“, каза той. „Тези замърсители, разтворени във водата, са много по-токсични и лесно могат да се абсорбират в телата ни - нервната система, кръвоносната система и могат да засегнат бъбреците, черния дроб и други органи.“

С прекъсването на телефонните и интернет комуникациите в Иран, откакто САЩ и Израел започнаха военната си кампания на 28 февруари, и без вземане на проби, е невъзможно да се знае мащабът на замърсяването.

Засега щетите трябва да бъдат документирани, според Назанин Мошири, старши съветник по климата и мира, родена в Иран, във фондация Бергхоф в Берлин. „Това е необходимо за отчетност и почистване, когато конфликтът приключи“, каза тя, цитирана от Bloomberg TV Bulgaria.

Каскаутис и Рахманян заявиха, че следят за по-нататъшни атаки в региона, който е дом на едни от най-големите запаси от петрол и газ в света и е осеян с рафинерии, депа, преработвателни предприятия, морски нефтени и газови платформи, както и ядрени обекти и инсталации за обезсоляване, тъй като последиците могат да бъдат катастрофални.

„Стресиращо е“, каза Рахманян, който има роднини в Иран, с които не е успял да се свърже от дни. „Просто не знаем какво ще се случи.“